О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 01.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1973/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца П. Т. П. от град С., приподписана от процесуалния му представител – адв. Гигова против въззивно решение №88/31.3.2009 г. по гр.д. №3626/2008 г. по описа на Софийския градски съд, в.к., ІV-Д отделение.
В изложението на касационния жалбоподател – ищец, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 КТ. Като въпрос по смисъла на посочената разпоредба се сочи императивният характер на нормата на чл.333, ал.1, т.3, във връзка с чл.330, ал.2, т.6 КТ, за което се съдържа подробно изложение в касационната жалба. Касационният жалбоподател твърди, че е изложил доводи във връзка с възражението на ответника по исковата молба, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е предявен след изтичане на срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Като въпрос се сочи и “Допустима ли е оформяне на връчването на заповед за уволнение по чл.330, ал.2, т.6 КТ при започнала и неприключила процедура по чл.333 КТ, тъй като това е от значение за правилността на извода за погасяване правото на иск.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – “Ч” АД – София, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по исковата молба намира за установено следното:
Изложението на касационната жалбоподателка/инкорпорирано в касационната жалба/ съдържа материалноправен въпрос относно изводите на съда за приложението на чл.358, ал.1, т.2 КТ. По този въпрос обаче съдът е приложил закона точно.становяването на връчването на заповедта за уволнение е извършено с допустими от процесуалния закон доказателствени средства, поради което не е налице необходимост от допускане на въззивното решение по този въпрос.
Останалите посочени в изложението въпроси се явяват неотносими, тъй като те макар и поставени от ищеца, не са разгледани с оглед уваженото възражение за погасяване на иска по давност.
Въпреки изложеното следва да се допълни, че твърдяната от касационният жалбоподател започнала и неприключила процедура по чл.333 КТ не е от значение за правилността на извода за погасяване правото на иск. Нарушението на чл.333 КТ би било от значение само в случай, че ищецът беше предявил иска си своевременно. В този случай ако ищецът беше доказал твърдението си за нарушаване нормата на чл.333, ал.1, т.3 КТ, то тогава уволнението би било отменено на основание чл.344, ал.3 КТ. Поради това този въпрос се явява неотносим по настоящия спор.
Ето защо въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №88/31.3.2009 г. по гр.д. №3626/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-Б отделение, по касационна жалба, вх. №58607/03.11.2009 г., подадена от адв. Н процесуален представител на ищеца П. Т. П. от град С..
ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН – 6512257041, от град С., кв. Филиповци, ул.”Б” №17, да заплати на “Ч” АД – град С., ул. “. №330, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: