О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
София, 12.04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 613/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Сн. Т. – процесуален представител на А. Д. И. от град Ш., действаща като майка и законен представител на малолетното си дете Т, против въззивно решение от 28.12.2009 г. по гр.д. №696/2009 г. по описа на Ш. окръжен съд.
С посоченото решение въззивната инстанция е потвърдила решение №544/02.10.2009 г. по гр.д. №1682/2009 г. на Ш. районен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86 СК/отм./ за разликата над уважения увеличен размер на издръжката от 75 лева до пълния предявен размер от 150 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата/ както на ВКС, така и на въззивните съдилища – чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК/ и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото като цяло – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се също така, че обжалваното решени е неправилно, незаконосъобразно и некореспондиращо с доказателствата по делото. Излага се, че безспорно по делото е установено, че са налице изменения в обстоятелствата по първоначалното присъждане на издръжката, т.к. същата е определена през 2003 г., от когато е изминал период повече от 6 години. Като довод се сочи факта, че от месец октомври 2009 г. е в сила нов С. кодекс, по силата на който минималният размер на месечната издръжка е в размер на ? от минималната работна заплата за страната, т.е. 60 лева. Излагат се и факти и обстоятелства във връзка със здравословното състояние на детето, относно семейното и финансово положение на ответника по иска.
Моли се за уважаване на исковата претенция в пълен размер.
Ответникът по касация – Д. Н. И., посредством процесуалния си представител – адв. О, е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок.
Неоснователно касационният жалбоподател иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Преценката на окръжния съд относно размера на издръжката, дължима от родител на дете, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране на вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество.
Освен това следва да се посочи още и следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
П. това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.12.2009 г. по гр.д. №696/2009 г. по описа на Ш. окръжен съд по касационна жалба, вх. №1120/10.02.2010 г., подадена от адв. Сн. Т. – процесуален представител на А. Д. И. от град Ш., действаща като майка и законен представител на малолетното си дете Т.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: