О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 24.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1921/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби от ищците Д. Н. Н. и И. И. Н., приподписана от адв. Д, и от адв. П служебен защитник на посочените ищци, срещу въззивно решение №15/27.02.2009 г. по гр.д. №527/2008 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, подписано от адв. П,` се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който от своя страна е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се, че видно от представените по делото писмени доказателства процесната сделка е сключена при условията на крайна нужда, в резултат на не свободни волеизявления на продавачите и при условията на принудителен избор на възможности. Твърди се, че налице нищожност на сделката поради причините подробно изложени в касационната жалба, както и че е налице хипотезата на чл.30 и чл.27 ЗЗД. Навежда се довод, че сделката е сключена при заплаха и измама от страна на купувача Н. Н. По-нататък в изложението се сочи, че продавачите твърдят, че са били въведени в заблуждение от купувача с цел да се съгласят да си продадат имота на предложената то него занижена цена и обещанието, че ще им осигури възможност да живеят в имота необезпокоявани за уговорения в устен вид едногодишен срок. Твърди се, че сделката е уговорена при крайно неизгодни условия за продавачите, поради липсата на еквивалентна престация – продажната цена е по-малка на вещото лице, назначено по изпълнителното дело. Излага се, че всички тези претенции, подкрепени с доказателства по делото не са взети предвид от окръжния съд. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно оплакване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, подписано от касационните жалбоподатели, също се твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата, както и такива, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По-нататък в изложението се сочат изводите на окръжния съд, до които последният е достигнал, процесуални нарушения то негова страна, както и коментиране на неговите изводи, въз основа на обсъжданите доказателства. Сочат се и решения на първоинстанционни и въззивни съдилища, по които е налице според касаторите противоречива практика. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация – Ж. Г. В., Н. А. Н. и М. С. Н., не завяявват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са обсъдени от окръжния съд, и поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. От изложението е видно, че е налице оплакване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Освен това в изложенията са сочат и доводи относно основателността на предявените искове.
Правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, разрешени с обжалваното решение са тези, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Касационните жалбоподатели са длъжни да изложат ясна и точна формулировка на правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, разрешени с обжалваното решение. Следователно въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично, а не да дублират касационните оплаквания. В противен случай ще бъде нарушен принципът на чл.6 ГПК. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ или въпроси, води до необсъждане хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №15/27.02.2009 г. по гр.д. №527/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, по касационна жалба, вх. №3929/08.5.2009 г., подадена от адв. В процесуален представител ищците Д. Н. Н. и И. И. Н., и по касационна жалба, вх. №3796/30.4.2009 г., подадена от ищците Д. Н. Н. и И. И. Н., приподписана от адв. Д.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: