О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 21.05. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 813/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Т. Т., Т. Г. Т. и Б. И. Т., приподписана от адв. З, против въззивно решение №1448/24.11.2009 г. по гр.д. №350/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 2 състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/озаглавено молба/ се твърди, че е налице съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, за което се прилага решение №679/06.7.2006 г. по гр.д. №49/2005 г. на ВКС, ІІ г.о., от което е видно, че когато е налице процедура за замяна на имот, собственост на физическо лице д имот – държавна собственост, следва да се издаде заповед на административния орган и след влизането й в сила се сключва договор за замяна. Твърди се, че за да е налице предварителен договор за сключване на окончателен договор за замяна е необходимо в отговорна искането на физическото лице за замяна да е изготвена и влязла в сила заповед на административния орган и тази заповед следва да съдържа съгласие по съществените условия на договора. Досежно приложеното решение се сочи, че няма налице заповед на административния орган за замяна и по тази причина предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД правилно е отхвърлен. Досежно процесния случай по настоящия спор се твърди, че в отговор на физическите лица по молбата им за замяна на собственото им жилище с общинско има решение на Столичния общински съвет, след това влязла в сила заповед на столичния кмет и по логиката на ВКС е налице предварителен договор, който съдържа съществените условия на окончателния договор за замяна – предмет и цена, която е заплатена от физическите лица и няма пречка този предварителен договор да бъде обявен за окончателен, в какъвто смисъл е и исковата молба.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – С. , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира за установено следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението не се установява поставянето на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото представлява изразяване на подробно становище по приложеното към изложението решение на ВКС. Не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са обсъдени от САС, поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1448/24.11.2009 г. по гр.д. №350/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 2 състав, по касационна жалба, вх. №1238/08.02.2010 г., подадена от И. Т. Т., Т. Г. Т. и Б. И. Т., и тримата от град С., приподписана от адв. З.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: