Определение №1599 от по гр. дело №1237/1237 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 1599
 
 
София, 26.11. 2009 г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
 
                          
                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
                                  ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
                                                                МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1237/2009 година.
 
 
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. А. Б. – процесуален представител на ответницата по исковата молба В. Г. Р.() от град П., против въззивно решение №783/08.5.2009 г. по гр.д. №2881/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., VІІІ – ми състав.
В изложението към касационната жалба на ответника по исковата молба, по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл ПОС, и които са във връзка с изключване от доказателствения материал на писмени доказателства, в нарушение на чл.чл.101, 142 и 154 ГПК/отм./. Освен това се твърди, че окръжният съд изобщо не е взел предвид, че във връзка със задължението по чл.101 ГПК/отм./ са представени цитираните писмени доказателства в оригинал и като такива те се намират в кориците на делото, както и че не е открито производство по чл.154 ГПК/отм./, за оспорване истинността на тези доказателства. Твърди се, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата, поради което е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Освен това в изложението се твърди, че ПОС се е произнесъл и по материалноправни въпроси свързани с прилагането на чл.87 ЗЗД, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Като такива се сочат факти и обстоятелства по конкретния спор свързани с изпълнението на алеаторния договор.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – М. Г. Р., посредством процесуалния си представител – адв. Г, е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението от ответницата по исковата молба, на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и възражението на ищеца намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не са формулирани нито процесуалноправен, нито материалноправен въпроси, които да са обсъдени от окръжния съд, поради които да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. От изложението е видно, че са налице оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които са основания за касационно обжалване, но не за допускане на касационно обжалване. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос/материалноправен и процесуалноправен/ или въпроси, води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
 
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №783/08.5.2009 г. по гр.д. №2881/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., VІІІ-ми състав, по касационна жалба, вх. №13746/19.6.2009 г., подадена от адв. А. Б. – процесуален представител на ответницата по исковата молба В. Г. Р.( Ф. ).
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top