О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1362
София, 02.10. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1308/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба – М. на п. – София против въззивно решение №330/20.10.2008 г. по гр.д. №2515/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В отделение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че когато делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд, производството следва да започне от онова опорочено действие, което е послужило като основание за касиране на първоначалното въззивно решение. Излага се, че въззивният съд не е направила анализ на всички значими правнозначими факти, установени по делото, както и че неправилно е прието, че не следва да се приспада изплатеното по застрахователния договор. Освен това се сочи, че паричната репарация не е съобразена с всички конкретно установени обстоятелства, за да се приложи максимално принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Във връзка с наведените оплаквания се сочат конкретни решения на ВКС и АС-Варна.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация П. С. Д. не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че то не съдържа въпроси за допустимост на касационната жалба. Изложението повтаря касационни основания по чл.281 ГПК, които са изложени в касационната жалба. Касационният жалбоподател не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който е обсъждан в обжалваното решение.
Недопустимо е съдът да извлича въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Относно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира следното:
Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №330/20.10.2008 г. по гр.д. №2515/2008 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В отделение, на касационна жалба, вх. №32491/24.11.2008 г., подадена от С. П. – процесуален представител на М. на п. – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: