О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
София, 17.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 474/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Бл. Б. – процесуален представител на ищцата Н. Д. Г. от град Р., област Перник, против въззивно решение №263/29.10.2009 г. по гр.д. №481/2009 г. по описа на П. окръжен съд, г.к.
С посоченото решение е потвърдено решение №111/27.5.2009 г. по гр.д. №75/2009 г. по описа на Р. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Н. Д. Г. от град Р., област Перник, против “Р” Ад – град Р., област Перник, иск с правно основание чл.86 ЗЗД, във връзка с чл.222, ал.3 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в касационната жалба/, се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се моли да се има предвид тълкуването на понятието материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на посочената правна норма, дадено от Конституционния съд в решение №4/16.6.2009 г. по конст.д. №4/2009 г., а именно, че “Решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, независимо от това дали има принципно значение за правото, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от останалите критерии за неговото допускане”. Излага се, че с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе по всеки въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, който е от значение за изхода по конкретното дело, при условие, че е налице някой от останалите критерии за неговото допускане, визирани в посочената разпоредба. Твърди се, че П. окръжен съд се е произнесъл по основателността на предявения иск, който от една страна е свързан с точното прилагане разпоредбите на ЗЗД, а от друга страна, е свързан с точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – “Р” АД – Р. , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението не се установява поставянето на въпроси по смисъла на посочената правна норма. Същото представлява изразяване на становище по решение №4/16.6.2009 г. по конст.д. №4/2008 г. на Конституционния съд на Република България по тълкуване на понятието “материалноправен или процесуалноправен въпрос” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, както и становище по действията на въззивния съд. Не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са обсъдени от окръжния съд, поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Визираното в изложението не представлява дори и касационни оплаквания, които се разглеждат едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, т.е. когато съдът постановява касационно решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
П. това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №263/29.10.2009 г. по гр.д. №481/2009 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №6695/04.12.2009 г., подадена от адв. Бл. Б. – процесуален представител на Н. Д. Г. от град Р., област Перник.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: