О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 05.12. 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1894/2008 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. П. М. от град Р., против определение №179/29.4.2008 г. по ч.гр.д. №303/2008 г.по описа на Русенския окръжен съд, г.о., с което е оставено в сила определение от 05.11.2007 г. по гр.д. №5239/2007 г. по описа на Русенския районен съд, първи граждански състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
С разпореждане от 05.11.2007 г. по гр.д. №5239/2007 г. Русенският районен съд е оставил без уважение молбата на М. П. М. за освобождаване от държавна такса.
С определение №179/29.4.2008 г. по ч.гр.д. №303/2008 г., по частна въззивна жалба от ищцата М, Русенският окръжен съд е оставил в сила разпореждането на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че искането за освобождаване от държавна такса е неоснователно, тъй като за един продължителен период от време ищцата не е била регистрирана като безработна, ползва услугите на адвокат, за който е заплатила сравнително високо възнаграждение и има непрекъснати здравноосигурителни права.
Срещу определението на Русенския окръжен съд е подадена частна касационна жалба с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че не е заплащала адвокатски хонорар на процесуалния си представител, поради липса на достатъчно парични средства и поради което е отбелязано, че правната защита e по чл.38 ЗАдв.
Моли за отмяна на обжалваното определение и освобождаването й от внасяне на държавна такса.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира, че не е налице основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Дължимостта на държавна такса от ищците при предявяване на искове се определя от обстоятелството, че правораздаването е публична услуга. За да се осигури достъп до правосъдие законодателят с разпоредбата на чл.63, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ е установил, че по преценка на съда, но съобразно законоуставени критерии, поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, от такси и разноски се освобождават физически лица. Следователно освобождаването е с оглед конкретната преценка на съда за възможностите на определен ищец да понесе разходите в производството.
Трайната практика на Върховния касационен съд, изразена в множество съдебни актове е в смисъл, че преценката дали ищецът има възможност да заплати държавна такса по предявения иск е конкретна за всеки отделен случай, с оглед материалните възможности на отделния ищец. В процесния случай въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му, че жалбоподателката има средства да заплати дължимата държавна такса и не следва да бъде освобождавана от нейното внасяне, не е основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на определение №179/29.4.2008 г. по ч.гр.д. №303/2008 г. по описа на Русенския окръжен съд.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.274 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №179/29.4.2008 г. по г.гр.д. №303/20908 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о., по частна жалба, вх. №4562/16.5.2008 г., подадена от М. П. М. от град Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: