О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1683
София, 19.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1580/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Х процесуален представител на ищеца Е. Т. Х. от град К., област П. , против въззивно решение №251/17.4.2009 г. по гр.д. №80/2009 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат два материалноправни въпроса от значение за делото, а именно: “И“майстор-миньор” и “подземен оператор пробивни машини ?” и “Приравняването на загубената работоспособност към определена група инвалидност, съгласно ПМС №133/2000 г. и квалифицирането в една от тези групи на намалената трудоспособност на касатора и инвалидизирането му, съгласно решението на съответния медицински орган ?”.
К. основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.2 ГПК и в изложението се изброяват решения на ВКС, въззивни и районни съдибища.
Моли се за допускане на въззивното решение до касациноно обжалване.
Ответникът по касация – “Ч” Е. , посредством процесуалния си представител – адв. Л, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяните от касационния жалбоподател въпроси са съществени за изхода от спора, но не са посочени други решаващи въпроси, които са формирали извода на въззивната инстанция за отхвърляне на исковете. От решението на СОС е видно, че с оглед доказателствата по спора въззивната инстанция е стигнала до решаващ извод, че отхвърлянето на исковете се обуславя от разпоредбата на чл.200, ал.1, хипотеза втора КТ, изискваща трайна неработоспособност над 50%. Този решаващ извод, който обуславя изхода от спора не е включен като въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 КТ, поради което обсъждането на поставените от касатора въпроси се явява безпредметно.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №251/17.4.2009 г. по гр.д. №80/2009 г. по описа на Софийския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №1079/18.5.2009 г., подадена от адв. Х процесуален представител на ищеца Е. Т. Х. от град К., област П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: