О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 14.04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 215/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба/озаглавена въззивна жалба/, вх. №865/16.3.2010 г. и частна касационна жалба, вх. №906/22.3.2010 г., подадени от адв. А. Г. – процесуален представител на ищеца Д. С. Б., съответно против въззивно определение №60/24.02.2010 г. и въззивно определение от 15.3.2010 г. по ч.гр.д. №72/2010 г. по описа на Я. окръжен съд, VІІІ-ми граждански състав.
В жалбите се излагат доводи и твърдения, че въззивните определения са неправилни.
Въпреки дадените указания от въззивния съд частният касационен жалбоподател не е представител изложения по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частните касационни жалби са подадени в законния срок.
Липсва изложение, съдържащо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай, въпреки дадените указания частния касационен жалбоподател не е представил изложения по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които да съдържат ясно и точно формулирани въпроси. Липсата им е достатъчно основание, за да не бъдат допуснати до касационно обжалване и двете въззивни определения.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №60/24.02.2010 г. и на въззивно определение от 15.3.2010 г. по ч. гр.д. №72/2010 г. по описа на Я. окръжен съд, VІІІ – ми граждански състав, по частна касационна жалба, вх. №865/16.5.2010 г. и по частна касационна жалба вх. №906/22.3.2010 г., подадени от адв. А. Г. – процесуален представител на ищеца Д. С. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: