О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 21.04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 90/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Р процесуален представител на ищеца В. С. А. от град С. против въззивно решение от 08.10.2009 г. по гр.д. №504/2009 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г въззивен състав.
С обжалваното решение СГС е оставил в сила решение от 27.4.2007 г. по гр.д. №20547/2006 г. на СРС, 67 състав, с което са отхвърлени предявените от В. С. Д. от град С. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т-1-3 КТ и чл.226, ал.1, т.2 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се твърди, че при постановяване на решението си въззивната инстанция се е произнесла по материалноправeн въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, а именно:
“Налице ли е отлагателно условие за налагане на дисциплинарно наказание в хипотезата на чл.194, ал.2 КТ и длъжен ли е работодателят да се съобрази с приключване на наказателното или наказателно – административното производство, т.е. да изчака неговото приключване, за да наложи дисциплинарно наказание ?”. Представени са решение №678/24.10.2988 г. по гр.д. №415/1988 г. на ВС, ІІІ г.о. и определение №344/06.4.2009 г. по гр.д. №470/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – “БДЖ” ЕАД – П. превози – София, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по чл.280 ГПК намира следното:
Налице е въззивно решение, по което обжалваемия интерес е неоценяем, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. По твърдяния от касационния жалбоподател материалноправен въпрос съдът намира следното:
Действително поставеният в изложението въпрос е наведен още с исковата молба. Действително въззивната инстанция не е отговорила на него. Това обаче сочи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което касационният жалбоподател е следвало да постави процесуалноправен въпрос от значение за спора, за да се допусне въззивното решение до касационно обжалване. В случая поставянето на материалноправен въпрос не е достатъчно основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.12.2009 г. по гр.д. №504/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, по подадена от адв. Р процесуален представител на ищеца В. С. А., касационна жалба, вх. №63795/23.11.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: