О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
София, 15.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №966/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Щ. Д. от град В., приподписана от адв. Г, против въззивно решение №237/26.02.2010 г. по гр.д. №2414/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
С посоченото решение е потвърдено решение №2918/08.10.2009 г. по гр.д. №4788/2009 г. по описа на Варненския районен съд, ХХІV състав, в частта, с която е отхвърлен предявените от А. Щ. Д. против К. Г. А. иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3567 лева, предмет на принудително изпълнение по изп.д. №1303/1997 г. на СИС при ВРС, за разликата над 115,13 лева до претендираните 8085 лева, т.е. за сумата 7969,87 лева за периода от 22.02.1996 г. до 09.11.1998 г. Със същото решение е отменено решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3567 лева за сумата 115,13 лева и същата е присъдена на ищеца.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, визиращо потвърдителната част на въззивното решение за сумата 7969,87 лева, се твърди, че на основание разпореждане на окръжния съд се представя в хронологичен ред следното:
Излага се, че през месец декември 1990 г.- ищецът е получил от гара В. , две връзки ъглово желязо, заплатени от него по банков път, на основание сключен договор, изпратени от М. – Л. , като част от пратката с размер 45/45/4 с количество 5000 кг е оставена на съхранение при ответника.
Твърди се, че през месец април 1991 г. ищецът е поискал с покана предаването на ъгловото желязо, но е получил отказ, след което е било образувано нохд по което е постановено, че спорът следва да се разреши по граждански ред. Излагат се и други факти и обстоятелства, включително и провеждането на изпълнително производство по изп.д. №1303/1997 г., както и относно действия на ответника по иска.
Ответникът по касация – К. Г. А., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира за установено следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението не се установява поставянето на въпроси по смисъла на посочената правна норма. Същото представлява изразяване на становище по факти и обстоятелства във връзка със спора. Не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са обсъдени от окръжния съд, поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Изложението не съдържа дори и касационни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №237/26.02.2010 г. по гр.д. №2414/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №9174/16.3.2010 г., подадена от А. Щ. Д. от град В., приподписана от адв. Г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: