О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
София, 13.07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 243/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. В процесуален представител на ищеца Т. Н. П., и от адв. Р процесуален представител на “БДЖ”ЕАД – София, против решение №V-35/10.4.2009 г. по гр.д. №40/2009 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е отменил решението на Бургаския районен съд в частта по отрицателния установителен иск, с която е прието за установено спрямо “БДЖ” ЕАД, при участието на трето лице – помагач “Б” ЕООД, че ищецът не дължи на ответника сумата 3233 лева, представляваща неустойка по договор за повишаване на квалификация, сключен между страните на 18.3.2005 г. и е отхвърлил установителния иск за тази сума. С. същото решение е потвърдено решението на районния съд в останалата част. За да постанови горния резултат въззивната инстанция е приела, че съгласно подписания между страните по трудовия договор допълнителен договор по чл.234 КТ работодателят не е бил длъжен да осигурява на работника непрекъснато работа с оглед новопридобитата квалификация, докато за работника съществува задължение да бъде на разположение на работодателя в петгодишен период след придобиване на тази квалификация. Прието е също така, че клаузата за неустойка не противоречи на правна норма, тъй като е спазен принципът залегнал в разпоредбата на чл.9 ЗЗД и не е налице противоречие с добрите нрави. С оглед изложеното окръжният съд е стигнал до извод, че е налице частично неизпълнение на договора по чл.234 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касационния жалбоподател – ищец Т. П. се сочи въпрос, свързан с валидността на договорната клауза за неустойка по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, предл. трето ЗЗД, който е от значение за изхода на спора з прогласяване недействителността на неустоечната клауза на договора. Твърди се, че съдът се е произнесъл по този въпрос и в противоречие в константната практика на ВКС. Сочат се три решения на ВКС. Вторият поставен въпрос е относно това дали съдът е задължен да се произнесе служебно за прогласяване нищожността на договорната клауза при наличие на конкретно искане или при липса на такова.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касационния жалбоподател – ответник по исковата молба – “БДЖ”ЕАД – София, като материалноправен въпрос се сочи “Дали съдът може да намали съразмерно на частта на уговорения срок неустойка за период през който е престирано изпълнение ?”. К. процесуалноправен въпрос се сочи – “Може ли съдът служебно да намалява неустойка в хипотезата на чл.92, ал.2, предл.2 ЗЗД.
И двете страни са депозирали отговори по смисъла на чл.287 ГПК и молят за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по своите касационни жалби.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговорите по смисъла на чл.287 ГПК намира следното:
Налице е въззивно решение, по което обжалваемия интерес е неоценяем, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. По твърдяните от касационните жалбоподатели материалноправни и процесуалноправни въпроси са релевантни за настоящия спор, поради което цялото въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
На касационния жалбоподател – ответник по исковата молба – “БДЖ”ЕАД – София, следва да се укаже да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 70 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №V-35/10.4.2009 г. по гр.д. №40/2009 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, по подадените от Т. Н. П. от град П., област Б. , и от “БДЖ” ЕАД – София, касационни жалби, съответно вх. №8079/19.6.2009 г.и вх. №7917/05.6.2009 г.
УКАЗВА на касационния жалбоподател “БДЖ” ЕАД – град С., да представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 70/седемдесет/ лева. В противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване след представяне на документ аз внесена държавна такса.
При невнасяне на държавна такса в указания срок делото да се докладва на състава за връщане на касационната жалба
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: