О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
София, 29.03. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №187/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от С. П. – процесуален представител на М. на п. – София, против въззивно определение №602/18.01.2009 г. по ч.гр.д. №12923/2009 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав.
С частната касационна жалба се обжалва въззивно определение на Софийския градски съд, с което е отменено протоколно определение от 06.11.2009 г. по гр.д. №5196/2009 . по описа на Софийски районен съд, І ГО, 38 състав, с което е прекратено делото пред Софийския районен съд и същото е изпратено по подсъдност на С. районен съд, и е постановено връщане на делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводството пред него.
В жалбата се излагат доводи и твърдения, че въззивното определение е неправилно, тъй като не е съобразено с разпоредбите на чл.12, ал.ал.2 и 3 ЗИНЗПС, поради което делото не е подсъдно на СРС, а на РС- С. З.
В изложението по чл.280, ал.1 ГПК се твърди, че обжалваното определение е постановено в нарушение на чл.105 ГПК, тъй като искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а при спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на държавни учреждения и юридически лица, законът предвижда исковете против тях да се предявяват по местонахождението на последните, а не в съда в чийто район е тяхното управление. Навежда се довод, че постоянният адрес на териториалното звено на ответника е затвора в град С..
Представени са три определения на тричленни състави на ВКС, поради което следва да се приеме, че се иска допускане на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. Не е формулиран обаче въпрос, който да е разгледан от въззивния съд и да попада в хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното определение.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към частната касационната жалба. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа ясно и точно формулиран въпрос. Съдържанието на изложението представлява коментар на разпоредбата на чл.105 ГПК и отразява становището на жалбоподателя по процесуалните действия на въззивния съд при постановяване на обжалваното определение.
Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №602/18.01.2010 г. по ч. гр.д. №12923/2009 г. по описа на Софийския градски, г.о., ІІ-Д въззивен състав, подадена от М. на п. – София, вх. №5617/27.01.2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: