О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 22.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1775/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба – М. на в. р. – град С., против въззивно решение от 01.6.2009 г. по гр.д. №1066/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по материалноправен и процесуалноправен въпроси по спора, касаещи допустимостта и основателността на иска, които определят изхода на делото. По-нататък в изложението се сочат твърдения относно приложението на чл.20, ал.5, във връзка с чл.35 ЗОДФЛ, вр. с чл.261, ал.ал.1-4 ЗМВР/отм./, а именно облагане на обезщетението по посочените разпоредби на ЗМВР/отм./ с данък общ доход. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се представя решение №1043/01.12.2008 г. по гр.д. №1795/2006 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация Д. Т. Я. от град В. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. Твърдяният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос обаче не е решаващ за изхода от спора по следните съображения:
За да потвърди решението на първата инстанция Софийският градски съд е стигнал до извод, че с оглед прекратяването на правоотношението между страните приложимият закон е този, който предвижда прилагането на коефициент 1,45 – преди изменението на ЗМВР/отм./ с ДВ, бр.112 от 23.12.2003 г. Прието е също така, че въззивният жалбоподател е следвало да умножи полагащото се обезщетение по коефициент 1,45 и да го обложи с данък общ доход, а не да го изчислява без коефициента и да го освободи без облагане.
Тези изводи на СГС сочат на точно прилагане на закона по отношение приложимия материален закон. Правилни са изводите относно облагането на обезщетението с данък върху общия доход. Последното следва да се извърши от работодателя при изплащането на дължимата сума, а не от съда.
Представеното решение на ВКС, ІІІ г.о., е неотносимо към процесния случай, тъй като същото има предвид хипотезата на чл.261, ал.2 ЗМВР/отм./, а именно случаите на повторно освобождаване от служба, какъвто не е налице по настоящия спор.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.6.2009 г. по гр.д. №1066/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Д въззивен състав, по касационна жалба, вх. №39439/24.7.2009 г. подадена от М. на в. р. – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: