О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……707/2010…….
София,…23.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №399/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба – Ц. Ж. К. с фирма на Едноличен търговец “Ц” – град П., против въззивно решение №655/02.12.2009 г. по гр.д. №795/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., І-ви граждански състав.
С обжалваното решение въззивната инстанция е отменила решение №1246/29.6.2009 г. по гр.д. №3424/2008 г. по описа на Плевенския районен съд, VІ-ти граждански състав, в частта, с която иска по чл.45 ЗЗД е отхвърлен до размера 1555,41 лева и в частта за разноските и е осъдила Е. “Ц” да заплати на К. Л. М. и Л. С. Ц. обезщетение за неимуществени вреди върху недвижим имот в размер на 1555,41 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.9.2008 г. до окончателното й изплащане. В останалата част решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по съществен материалноправен въпрос, а именно: “Налице ли е пречка от едноличен търговец да се търси, респективно същият да отговаря по реда на деликтната отговорност, с оглед обстоятелството, че той е физическо лице с разширена търговска дееспособност?”. Твърди се също така, че е налице противоречива практика на съдилищата и се прилагат решения на СОС, ВРС, ХРС, ВС и ВКС.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се разноски.
Ответниците по касация К. Л. М. и Л. С. Ц. са депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. Твърдяният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос е съществен за изхода от спора, но въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Представените с изложението решения на Софийския окръжен съд по гр.д. №1347/2007 г., на Варненски районен съд по гр.д. №10714/2007 г., на Хасковския районен съд по гр.-д.0905/2009 г. не са влезли в сила. Останалите представени решения: №478/03.5.1994 г. по гр.д. №1399/1993 г. на ВС, V г.о.,; №12/04.3.1998 г. по гр.д. №430/1997 г. на ВКС, V-чл.състав, са неотносими към спора, тъй като не третират поставения от касатора въпрос, а определение №389/10.6.1997 г. по ч.гр.д. №269/1996 г. на ВС V г.о., не формира сила на пресъдено нещо, за да бъде взето предвид като съдебен акт, противоречащ на атакуваното решение.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
С оглед изхода от спора в настоящата инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците по касация деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №655/02.12.2009 г. по гр.д. №795/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., І-ви граждански състав, по касационна жалба, вх. №59/05.01.2010 г. подадена от Ц. Ж. К. с фирма на Едноличен търговец “Ц” – град П..
ОСЪЖДА Ц. Ж. КОСТАДИНОВ, ЕГН – , представляващ Е. “Ц”, БУЛСТАТ – , със седалище и адрес на управление – град П., ж.к.”Д”, блок 329, вх. В, ап.12, да заплати на К. Л. М., ЕГН – , от град П., ул.”Е”, блок “Е”, вх. А, ап.5, и на Л. С. Ц., ЕГН – , от град П., ул.”Г” №57, вх. Б, ап.4, деловодни разноски в размер на 100/сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: