О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 07.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №895/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от “Б” Е. – София, против въззивно решение от 25.11.2009 г. по гр.д. №2131/2008 г. по описа на Софийския градски съд, в.к., ІІ-Б отделение. С посоченото решение е отменено решение от 30.4.2008 г. по гр.д. №9924/2007 г. по описа на Софийския районен съд, 60 състав, с което са отхвърлени предявените от П. И. П. против от “Б” Е. – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т-.т.1 и 2 КТ и чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ – за сумата 2801,28 лева, и същите са уважени.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че обжалваното решение е постановено при прилагането на процесуалноправни норми, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се, че постановяването на решението от въззивния съд, във връзка с прилагането на разпоредбата на чл.188, ал.2 ГПК/отм./ по отношение приемането за установено обстоятелството, че показания на свидетеля П не следва да бъдат кредитирани поради неговата заинтересованост, доколкото е участвал в извозването и претеглянето на вторичните суровини и образуваното срещу него дознание в качеството му на длъжностно лице за присвояване на стойността на бракуваните части, се нуждае от тълкуване на неяснотата на посочената по-горе правна норма. Поддържа се становище, че тълкуването като приети за установени фактите по участието на П. П. в нерегламентираното изнасяне на материали от складовата база “Яна” и образуването на дознание за тези действия не предполага приемането на извода, че следва да се отхвърлят свидетелските показания на свидетеля С, като единствено се оспорват показанията на ищеца, сочещи благоприятни за него факти и неподкрепени от другите доказателства по делото и собственото му поведение, свързано с по-късното уведомяване на работодателя за злоупотребите, представляващо нарушение на трудовата дисциплина.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по касация – П. И. П., посредством процесуалния си представител – адв. П, е депозирал становище по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и с оглед депозираното становище от процесуалния представител на ответника по касация намира за установено следното:
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението не се установява поставянето на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото представлява излагане на съображения по изводите на въззивната инстанция за депозираните по спора свидетелски показания. Не са формулирани нито материалноправни, нито процесуалноправни въпроси, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са обсъдени от СГС, поради което да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.11.2009 г. по гр.д. №2131/2008 г. по описа на Софийския градски съд, в.к., ІІ-Б отделение, по касационна жалба, вх. №2042/13.01.2010 г., подадена от “Б” Е. – град С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: