О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 09.06. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 821/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. М. Р. от град Б. против въззивно решение №884/22.01.2009 г. по гр.д. №577/2008 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, като се сочат конкретни решения, приложени към изложението, поради което е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Като съществени материалноправни въпроси се сочат “Представлява ли напускането на семейното жилище на единия от съпрузите вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и какво е значението за вината при прекратяването на брака за предоставяне ползването на семейното жилище ?”.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – В. Н. С., не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, следното:
Въпросът за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и постановяване на съдебно решение по този въпрос се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. Въпросът за определяне вината на единия от съпрузите предвид напускането от него на семейното жилище също се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. Поради това практиката по този въпрос не може да бъде унифицирана. Напускането на семейното жилище може да продиктувано от поява на различия във вижданията между съпрузите за брачните задължения и дезинтересирането един от друг. Такъв е процесния случай, поради което при напускането на семейното жилище не може да се приеме, че напусналият жилището съпруг е виновен за разстройството на брака. Напускането на семейното жилище е само последица от създалото се дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Въпросът за предоставяне на семейното жилище за ползване от единия съпруг следва да се реши с оглед решаването на въпроса за вината за разстройството на брака. При безспорно установяване на факта, че към момента на прекратяване на брака, както и към момента на предявяване на иска за развод, семейното жилище не е било съпружеска имуществена общност, а такова то не е било изобщо, същото не се обхваща от нито една от хипотезите на чл.107 СК. В случая е неприложима и хипотезата на чл.107, ал.2 СК, тъй като и двамата съпрузи са виновни за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Освен това представените по делото решения на съдилищата са неотносими към процесния случай. Първото от тях – решение от 23.6.2006 г. по гр.д. №65/2006 г. по описа на Великотърновския окръжен съд не третира изобщо въпроса за ползването на семейното жилище, а останалите две се отнасят до хипотеза, която е неотносима към настоящия случай, тъй като при тях има родени и ненавършили пълнолетие деца.
При тези данни не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №884/22.01.2009 г. по гр.д. №577/2008 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по касационна жалба, вх. №752/11.3.2009 г., подадена от М. М. Р. от град Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: