О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
София, 15.07. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 128/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Д процесуален представител на ответника по исковата молба “В” Е. – град П., против въззивно решение №624/20.11.2009 г. по гр.д. №776/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., ІІ-ри граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1280/06.7.2009 г. по гр.д. №407/2008 г. по описа на Плевенския районен съд, ІV-ти гр. с., с което “В” Е. – Плевен, е осъдено да заплати на К. М. Т. от с. С., област Плевен, сумата 23986,53 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 07.9.2008 г. до окончателното им изплащане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Първият въпрос, който касационният жалбоподател поставя е”Дали са налице процесуални предпоставки за реализиране произнасяне на съда по спора, с който е сезиран, при несъответствие на исковата молба с изискванията, на които трябва да отговаря редовния иск ?”. Твърди се, че този въпрос обуславя изхода от спора, а е налице произнасяне въпреки несъответствието на исковата молба с изискванията, на които трябва да отговаря.
Като съществен въпрос от процесуално естество се сочи и този при липса на претенция за присъждане на обезщетение с включен ДДС и при липса на доказателства кой ще извършва ремонтни възстановителни работи, следва ли към определеното от съда обезщетение да се прибавя и ДДС.
Като трети процесуалноправен въпрос се сочи “Може ли да бъде игнорирано отсъствието на конкретни фактически твърдения за претърпени вреди в исковата молба чрез поставяне на задачи на исканите експертизи ?”. По първия и третия въпроси се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се твърди, че обжалваното решение е в противоречие с решение №2010/15.02.2001 г. по гр.д. №1039/2000 г. на ВКС, ІV г.о. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по трите въпроси се сочи и това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Като съществен материалноправен въпрос се сочи: “Приложима ли е в пълен размер отговорността за вреди при наличие на фактори, обуславящи съпричиняване на вредите от увредения, както и на такива от обективно естество ?”. Като основание за допустимост на въззивното решение по този въпрос се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК и решение от 09.12.2004 г. по гр.д. №468/2004 г. на СГС, ІV г.о. Като втори съществен материалноправен въпрос се сочи: “Следва ли при определяне на имуществени вреди съдът да съобразява остойностени видове строителни работи за възстановяване, изразени в разрушаване на съществуваща сграда до кота нула и преизграждане без строително разрешение и проекти за новата сграда ?”, на основание чл.280, ал.-1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация К. М. Т. от с. С., област Плевен, посредством процесуалния си представител – адв. Н, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
По въпросите “Дали са налице процесуални предпоставки за реализиране произнасяне на съда по спора, с който е сезиран, при несъответствие на исковата молба с изискванията, на които трябва да отговаря редовния иск ?” и “Може ли да бъде игнорирано отсъствието на конкретни фактически твърдения за претърпени вреди в исковата молба чрез поставяне на задачи на исканите експертизи ?” не е налице противоречие между обжалваното решение и решение №2010/15.02.2001 г. по гр.д. №1039/2000 г. на ВКС, ІV г. Нещо повече, представеното решение на ВКС е неотносимо към процесния случай, тъй като нередовността на исковата молба по делото не е свързана с разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, респективно чл.98, ал.1, б.”г” ГПК/отм./. По представеното с изложението решение се установява, че проблемът по него е бил свързан с процесуалната легитимация на страните. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че по настоящото дело не е налице нередовност на исковата молба, тъй като макар и кратка обстоятелствената част на исковата молба препраща към съдебен акт по раздел VІІ от глава ХІV ГПК, който съдържа изложение на обстоятелствата по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да се допуска по горните въпроси, както на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, така и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по въпроса за присъждане на обезщетение с включен ДДС и при липса на доказателства кой ще извършва ремонтни възстановителни работи, следва ли към определеното от съда обезщетение да се прибавя и ДДС на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставения въпрос съдът не се е произнасял с оглед обстоятелството кой ще извършва ремонта.
По поставените материалноправни въпроси настоящият състав на ВКС, ІV г.о., също намира, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
По въпросите “Приложима ли е в пълен размер отговорността за вреди при наличие на фактори, обуславящи съпричиняване на вредите от увредения, както и на такива от обективно естество ?” и “Следва ли при определяне на имуществени вреди съдът да съобразява остойностени видове строителни работи за възстановяване, изразени в разрушаване на съществуваща сграда до кота нула и преизграждане без строително разрешение и проекти за новата сграда ?” съдът намира, че по тези въпроси не е налице произнасяне от въззивния съд, поради което въззивното решене по тях не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №624/20.11.2009 г. по гр.д. №776/2009 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., ІІ-ри граждански състав, по касационна жалба, вх. №8536/23.12.2009 г. подадена от адв. Д процесуален представител на ответника по исковата молба “В” Е. – град П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: