О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1288
София, 18.09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 970/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Ал. С. – процесуален представител на ищеца Н. М. Д. от град С., против въззивно решение №26/30.01.2009 г. по гр.д. №1313/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, Първи състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като съществен материалноправен въпрос се сочи тълкуването на клауза от договора между страните относно получаването на процесната сума от ответника по исковата молба.
Поставя се и процесуалноправен въпрос, а именно “Може ли съдът да приеме за доказани факти и обстоятелства, които са установени само по реда на чл.114 ГПК/отм./ без да съществуват други доказателства по делото, доказващи или опровергаващи тези факти и обстоятелства ?”.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация В. П. , посредством процесуалния си представител – адв. Н, е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК, взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок.
Твърдяният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос не е решен в противоречие с практиката на съдилищата, а законът е приложен точно. Въпросът за тълкуването волята на страните по един двустранен договор се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. Това обаче е въпрос, който се обхваща от хипотезите на чл.281, т.3, предложения второ и трето ГПК и представлява касационно оплакване.
Поставеният процесуалноправен въпрос също представлява касационно оплакване по смисъла на чл.281, т.3, предложение трето ГПК, тъй като се отнася до преценката съда във връзка с разпита на страна в процеса. В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че в случая касационният жалбоподател се позовава на показанията си по смисъла на чл.114 ГПК/отм./, с които потвърждава твърденията си в исковата молба и в хода на делото.
Поради това не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №26/30.01.2009 г. по гр.д. №1313/2007 г. по описа на Софийски апелативен съд, по касационна жалба, вх. №3221/23.4.2009 г., подадена от адв. Ал. С. – процесуален представител на ищеца Н. М. Д. от град С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: