О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 17.03. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1946/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. В процесуален представител на ответника по исковата молба Г. В. К. от град С. против въззивно решение №341/21.4.2009 г. по гр.д. №720/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, І-ви състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се твърди, че при постановяване на решението си въззивната инстанция се е произнесла по процесуалноправни въпроса в противоречие с практиката на ВКС, а именно, не е било налице редовно призоваване в първата инстанция, както и че е допуснато неправилно, под формата на уточнение изменение по смисъла на чл.117, ал.1 ГПК/отм./ без съгласието на ответника. Поставя се и въпросът: “Следва ли само въз основа на заключението от приетата от съда съдебна кръвногрупова експертиза, с която касаторът не се изключва като вероятен баща на роденото от ищцата дете, да се приеме, че е налице абсолютно основание за уважаване на иска по чл.41 СК ?”.
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 КТ и се прилагат решение №450/05.3.1991 г. по гр.д. №80/1989 г. на ВС, ІІ г.о. и решение №513/19.6.1992 г. по гр.д. №531/1992 г. на ВС, ІІ г.о.
По посочените въпроси се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – З. В. К., посредством процесуалния си представител – адв. Е, депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по чл.280 ГПК, отговора на ответницата по касация тях намира следното:
Налице е въззивно решение, по което обжалваемия интерес е неоценяем, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. По твърдяните от касационния жалбоподател процесуални въпроси относно редовността на призоваването в първата инстанция и нарушение на чл.117, ал.1 ГПК/отм./ въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Нарушенията на процесуалния закон по призоваването на страна в първата инстанция не могат да бъдат основание за касационно обжалване с оглед характера на производството по чл.196 и сл. ГПК/отм./ като инстанция по същество на спора. Пропуските на съда в първата инстанция касаторът е могъл да поправи във въззивното производство.
Не е налице и процесуално нарушение по чл.117, ал.1 ГПК/отм./, тъй като първоинстанционният съд не е конституирал нова страна по делото. Извършеното съдопроизводствено действие представлява уточнение на исковата молба относно ищецът с оглед разпоредбата на чл.16, ал.2, изречение първо ГПК/отм./.
Поради това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по посочените въпроси.
По въпроса “Следва ли само въз основа на заключението от приетата от съда съдебна кръвногрупова експертиза, с която касаторът не се изключва като вероятен баща на роденото от ищцата дете, да се приеме, че е налице абсолютно основание за уважаване на иска по чл.41 СК ?” настоящия състав на касационният съд намира, че същия е от значение за решаване на спора при наличие на решение, което се сочи като противоречиво на обжалваното – решение №450/05.3.1991 г. по гр.д. №80/1989 г. на ВС, ІІ г.о. – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и следва да се допусне на това основание, както и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Второто представеното към изложението решение №513/19.6.1992 г. по гр.д. №531/1992 г. на ВС, ІІ г.о., е неотносимо към спора, тъй като от данните по делото не сочат на категорично изключване на ответника като баща на роденото от ищцата дете.
С оглед администрирането на делото на касационния жалбоподател следва да се укаже да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 30 лева по касационната жалба, след което делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №341/21.4.2009 г. по гр.д. №720/2000 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, І-ви състав, по подадена от адв. В процесуален представител на ответника по исковата молба Г. В. К., по касационна жалба, вх. №4497/08.7.2009 г. по въпроса “Следва ли само въз основа на заключението от приетата от съда съдебна кръвногрупова експертиза, с която касаторът не се изключва като вероятен баща на роденото от ищцата дете, да се приеме, че е налице абсолютно основание за уважаване на иска по чл.41 СК ?”, на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК.
УКАЗВА на касационния жалбоподател Г. В. К. в седмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 30 лева, като противен случай касационната жалба ще му бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване след представяне в срок на платежен документ за внесена държавна такса.
При непредставяне в срок на платежен документ за внесена държавна такса делото да се докладва да съдията-докладчик.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №341/21.4.2009 г. по гр.д. №720/2000 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, І-ви състав, по подадена от адв. В процесуален представител на ответника по исковата молба Г. В. К., по касационна жалба, вх. №4497/08.7.2009 г., по останалите въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: