О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1692
София, 22.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1645/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. С процесуален представител на ответника по исковата молба О. К., област С. , против въззивно решение №218/15.7.2009 г. по гр.д. №297/2009 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че при постановяване на решението си въззивната инстанция се е произнесла по два процесуалноправни въпроса в противоречие с практиката на ВКС, а именно: 1. Какво следва да се разбира по законовия термин “указание” по смисъла на чл.260, т.3 ГПК ? Излага се, че окръжният съд е разширил съдържанието на този термин до конкретна мотивировка и обосновка на пороците на първоинстанционното решение във въззивната жалба и е приравнил като съдържание същия законов термин с разпоредбата на чл.284, ал.1, т.3 ГПК, отнасяща се до касационното обжалване; и 2. Как следва да процедира въззивният съд съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, в случай, че в жалбата са указани пороците на първоинстанционното решение, но същите не са подробно мотивирани, т.е. чл.269 ГПК дава ли се възможност на въззивния съд да не преценява изцяло правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част след като не са указани пороците на същото решение или тези пороци според последния съд не са в достатъчна степен мотивирани ? По двата процесуални въпроса като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Твърди се, че налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради наличие на противоречива практика в Сливенския окръжен съд и се представя решение по сходен казус.
Твърди се също така, че е налице и материалноправен въпрос, а именно “Кога работодателят има задължение за извърши подбор?”. Представят се две решения на тричленни състави на ВКС, за които се твърди, че противоречат на обжалваното решение.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – Н. В. П., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение по което обжалваемия интерес е над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяните от касационния жалбоподател процесуални въпроси, формулирани по-горе, са от решаващо значение за изхода от спора, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по тях на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По чл.280, ал.1, т.2 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси, тъй като представеното решение на Сливенския окръжен съд по сходен казус не противоречи на обжалваното. Не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и въззивното решение по поставения материалноправен въпрос, тъй като той изобщо не е разгледан във въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №218/15.7.2009 г. по гр.д. №297/2009 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., по подадена от адв С. Рафаилов – процесуален представител на ответника по исковата молба О. К., област С. , по касационна жалба, вх. №СД-05-01-5658/19.8.2009 г., по следните процесуалноправни въпроси: 1. Какво следва да се разбира по законовия термин “указание” по смисъла на чл.260, т.3 ГПК ?, и 2. Как следва да процедира въззивният съд съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, в случай, че в жалбата са указани пороците на първоинстанционното решение, но същите не са подробно мотивирани, т.е. чл.269 ГПК дава ли възможност на въззивния съд да не преценява изцяло правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част след като не са указани пороците на същото решение или тези пороци според последния съд не са в достатъчна степен мотивирани. ?, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №218/15.7.2009 г. по гр.д. №297/2009 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., по подадена от адв С. Рафаилов – процесуален представител на ответника по исковата молба О. К., област С. , по касационна жалба, вх. №СД-05-01-5658/19.8.2009 г., по горепосочените въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, и по материалноправния въпрос “Кога работодателят има задължение за извърши подбор?”.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: