О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1350
София, 01.10. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1348/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. М процесуален представител на М. у. – Пловдив, против въззивно решение №963/01.6.2009 г. по гр.д. №1142/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХІV-ти състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени съществени процесуалноправни въпроси, именно “Възможно ли е въззивният съд въобще да не сочи мотиви в своето решение, а да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционното решение с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК”, както и “Дали след изтичане на срока по чл.312, ал.2 ГПК съдът е длъжен да укаже на ответника – работодател, че не сочи доказателства за извършването на нарушението, така както е указал на ищеца – работник, че не сочи доказателства за оставането му без работа за определен период, както и дали след изтичмане на посочения срок е допустимо искането за допускане на свидетели, с чиито показания се цели доказване на обстоятелства, за които преди това съдът не е указал на страната, че се нуждае до доказване на обстоятелства, за които преди това съдът не е указал на страната, че се нуждае от доказване и че не е посочила доказателства за тях.”. И по двата въпроса се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това се твърди, че е налице и материалноправен въпрос във връзка с разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, а именно – Следва ли в заповедта за дисциплинарно уволнение да се посочи кога е извършено нарушението и следва ли във всички случаи да се разбира точната дата и/или част на извършване на нарушението, или е възможно само да се посочи период. Като основания за допустимост се сочат разпоредбите на чл.-280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Като процесуалноправен въпрос се сочи и дали при новооткрит свидетел, за готовността на който се представя декларация с нотариална заверка на подписа, второинстанционният съд следва да допусне искане за събиране на посочено гласно доказателства. Твърди се, че е налице противоречие с ППВС №1/1985 г.
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – К. А. Б., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение. Жалбата е подадена и в законния срок. Налице са твърдяни материалноправни и процесуалноправни въпроси.
По материалноправния въпрос.
Не е налице противоречие между обжалваното решение и практиката на съдилищата по въпроса поставен от касационния жалбоподател. Както от обжалваното решение, така и от представените с изложенията решения е видно, че разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ относно момента на извършване на извършване на дисциплинарното нарушение следва да бъде визирано в заповедта за уволнение. В процесния случай работодателя е посочил в заповедта период, обозначен с начална и крайна дата. Поради това е налице неточно прилагане на закона по този въпрос, което налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване по този въпрос и на основание чл.280, ал.1, т.3, хипотеза първа ГПК.
По процесуалноправните въпроси.
По въпроса за прилагане на разпоредбата на чл.272 ГПК е налице точно прилагане на закона. Тази нова разпоредба на ГПК дава възможност на въззивната инстанция да сподели изводите на първоинстанционния съд, които стават и нейти изводи. Поради това не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по този въпрос.
Относно разпоредбата на чл.312, ал.2 ГПК, във връзка с действията на първоинстанционния съд, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че същият е неотносим към касационното производство. Предмет на касационната жалба е въззивното решение и действията на въззивната инстанция, а не на първоинстанционния съд. Поради това не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.
Не следва да се допусне до касационно обжалване въззивното решение и по въпроса за нотариално заверената декларация за свидетелстване. Не е налице противоречие с ППВС №1/1985 г., тъй като същото не се отнася до приложението на ГПК – в сила от 01.3.2008 г. Визираното постановление е по приложението на ГПК/отм./ до измененията от бр.124 от 1997 г.
На касационния жалбоподател следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 51 лева по сметката на ВКС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №963/01.6.2009 г. по гр.д. №1142/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХІV-ви състав, на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, по касационна жалба от М. у. – Пловдив.
Определя държавна такса по касационната жалба в размер на 51/ петдесет и един/ лева, вносима от касационния жалбоподател в едноседмичен от получаване на съобщението.
При невнасяне на държавната такса в срок касационната жалба ще бъде върната като това обстоятелство бъде вписано в призовката до жалбоподателя.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване, след внасяне на държавната такса.
При невнасяне на държавната такса в срок делото да се докладва на докладчика за връщане на касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: