О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1406
София, 08.10. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1329/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по к. жалба от Прокуратура на Република България, представлявана от Апелативна п. – Пловдив, против въззивно решение №164/22.6.2009 г. по гр.д. №423/2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че основанието на допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Като материалноправен въпрос се сочи, че присъдените обезщетения не са съобразени с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Касационният жалбоподател се позовава на решения на ВКС и ТР №3/22.4.2004 г. по гр.д. №3/2004 г. на ОСГКВКС. Освен това се излага, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че неимуществените вреди са в резултат само на воденото досъдебно производство.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – А. Д. Д., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и съдилищата, и законът е приложен точно.
Относно твърдението, че неимуществените вреди не са в резултат само на воденото досъдебно производство съдът намира, че същото представлява оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което сочи на касационно оплакване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Недопустимо е съдът да извлича въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането им от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1 и 3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №164/22.6.2009 г. по г.гр.д. №423/2009 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, по к. жалба, вх. №4003/30.6.2009 г., подадена от Апелативна п. – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: