О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
София, 26.01. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 109/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат М процесуален представител на ответника по исковата молба Ю. М. И., против въззивно решение №1337/28.10.2009 г. по гр.д. №1990/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., ІІІ състав, с което е определена окончателна издръжка, която да бъде заплащана от касационния жалбоподател на малолетното дете М в размер на 100 лева, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, а именно какви са нуждите на детето и какви за възможностите на родителя, който следва да заплаща месечна издръжка, както и дали така посочения минимален размер на същата съгласно чл.142, ал.2 СК касае заплащането й на дете от един родител или от двамата – ще се реши и конкретния спор и делото, с който е сезиран ВКС, като се вземе под внимание и тълкуването на приложимите правни релевантни разпоредби. Излага се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се също така, че с въззивното решение е решен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК. Приложено е решение №220/18.7.2006 г. по гр.д. №356/2006 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Н. А. М., като майка и законен представител на малолетното дете М, не заявява становище по касационната жалба.
Контролиращата страна – Д. “С” – град Д., област Варна, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Като разгледа изложението чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, намира следното:
От написаното в изложението се установява, че се поставя материалноправен въпрос, отнасящ се до размера на издръжката, която родителят дължи на ненавършило пълнолетие дете. Този въпрос е от значение за решаване на спора, но не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика, нито е налице хипотеза на неточно приложен закон. Размерът на дължимата издръжка от родител на ненавършило пълнолетие дете се обуславя от конкретната фактическа обстановка и от доказателствата за нейното установяване. Преценката на съдилищата е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с установените по конкретното дело фактически обстоятелства, при обсъждането на които съдът формира вътрешното си убеждение. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Дали съдът е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти е преценка, която може да извърши в касационното производство само ако обжалването бъде допуснато. Тази преценка не може да се извърши в производството по допускане на касационно обжалване. В този смисъл представената съдебна практика- решение на Великотърновския окръжен съд по приложението на чл. 82, ал. 1 СК, основание съвпадащо с правната квалификация по настоящия спор, касаят конкретен случай и определеният размер на издръжката по него, не може да бъде критерий за определената издръжка по настоящия спор.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1337/28.10.2009 г. по г.гр.д. №1900/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №40079/30.11.2009 г., подадена от адв. М процесуален представител на ответника по исковата молба Ю. М. И. от с. П., Община Б., област Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: