Определение №1290 от по гр. дело №982/982 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 1290
 
 
София, 18.09. 2009 г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
                          
                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
                                 ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                                МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 982/2009 година.
 
 
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба ответника по исковата молба “В” ЕООД – град П., против въззивно решение от 16.02.2009 г. по гр.д. №725/2008 г. по описа на Кюстендилският окръжен съд, г.к.
В изложението на ответника по исковата молба – “В” ЕООД по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че основанието за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като се сочат решение на състав на ВКС и се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие със съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок.
Съдът намира, че не е налице основание чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Поради това не са налице предпоставки за разглеждане на касационната жалба по същество и въззивното решение не следва да допуска до касационно обжалване. Освен това приложеното по делото решение е неотносимо към процесния случай.
 
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.02.2009 г. по гр.д. №725/2008 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх. №1415/01.4.2009 г., подадена от ответника по исковата молба “В” ЕООД – град П..
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top