О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
София, 13.07. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 454/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. В процесуален представител на ищцата Н. Е. М. от град С. и от адв. Р процесуален представител на ищеца М. Е. М. от град С., против въззивно решение от 26.3.2009 г. по гр.д. №2465/2008 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІV-Б състав, с което е оставено в сила решение от 03.02.2006 г. по гр.д. №4361/2004 г. на СРС, 26 състав, в частта, с която искът на Н. М. срещу М. М. по чл.45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди вследствие разпореждане с притежаваната ? идеална част от старинен сребърен комплект прибори, е уважен за сумата 6000 лева. Със същото решение въззивната инстанция е осъдила М. Е. М. да заплати на Н. Е. М. сумата 2000 лева – обезщетение за имуществени вреди на същото основание, а е отхвърлил иска за разликата от 8000 лева до 15000 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на ищцата Н се твърди, че същественият материалноправен въпрос, по който СГС се произнесъл се отнася до възможността пострадалият от непозволеното увреждане да получи справедливо обезщетение за претърпените от него вреди. Налице е позоваване на константната практика на ВС и ВКС, като се навежда довод, че когато увреждането бъде доказано по безспорен начин, но неговият размер трябва да компенсира целия вредоносен резултат. Навежда се довод, че е постановено необосновано решение в частта, с която е отхвърлена претенцията. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Депозирано е и изложение от самата ищца.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на ответника по иска М. М. се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се твърди, че е налице съществен материалноправен въпрос, което е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По-нататък в изложението се навеждат доводи и твърдения във връзка с разпоредбата на чл.45 ЗЗД и чл.127 ГПК/отм./. Сочат се изводите на въззивната инстанция и същите се анализират с оглед събраните по делото доказателства. Излага се, че ответникът по иска не е получил адекватна защита предвид превратното тълкуване от съда на събраните по делото гласни доказателства.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По делото е постъпил отговор по чл.287 ГПК от процесуалния представител на ответника по иска – адв. Р, срещу касационната жалба на ищцата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби и взе предвид отговора на ответника по иска намира за установено следното:
Касационните жалби отговарят на изискванията на чл.283, изречение първо ГПК, поради което са процесуално допустими по този критерий.
Въззивното решение обаче не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
По изложението на ищцата – касационна жалбоподателка.
Поставеният въпрос е фактически, а не правен. Действително законът изисква обезщетението да бъде адекватно на вредите претърпяни от увредения. При определяне на имуществените вреди обаче не се предвижда обезщетяване съобразно принципа на справедливостта. Този принцип разпоредбата на чл.52 ЗЗД предвижда само на неимуществени вреди, каквито в случая не се претендират. Когато се претендират имуществени вреди същите се доказват с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства без да се третира принципа за справедливост. Имуществените вреди подлежат на обезвреда само след пълното им и главно доказване. Поради нова във всеки отделен случай обемът на доказване е различен, различни са и доказателствата за това, а определянето размерът на имуществените вреди е различен за всеки отделен случай.
Поради това въззивното решение на СГС не следва да допуска до касационно обжалване по касационната жалба на Н. М.
По изложението на ответника по исковата молба – касационен жалбоподател.
Изложението на касационния жалбоподател М. М. не съдържа въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай изложението по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на изложението не се установява поставянето на въпроси по смисъла на посочената правна норма.
Посочването в изложението, че е налице съществен материалноправен въпрос, което е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не е достатъчно, за да се приеме, че е налице формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен това изложението съдържа и преразказ на факти и обстоятелства от по делото и оценка на съдопроизводствените действия и изводите на въззивния съд. Изложението съдържа и касационни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК, които се разглеждат от съда обаче едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение по касационната жалба от М. М. също не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.3.2009 г. по гр.д. №2465/2008 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІV-Б състав,, по касационна жалба, вх. №21346/29.4.2009 г., подадена от адв. В процесуален представител на ищцата Н. Е. М. от град С., и по касационна жалба, вх. №21915/30.4.2009 г., подадена от адв. Р процесуален представител на ответника по исковата молба М. Е. М. от град С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: