О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София, 17.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 685/2009 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба от К. М. К. от град Ш. против определение №317/14.9.2009 г. по ч.гр.д. №319/2009 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
К. М. К. от град Ш. е обжалвал разпореждане №868/24.6.2009 г. на Ш. окръжен съд по преписка вх. №3842/17.6.2009 г.на същия съд.
С определение №317/14.9.2009 г. по ч.гр.д. №319/2009 г. Варненския апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба, като е приел, че обжалваното разпореждане по своя характер не е от кръга на съдебните актове, за които законът изрично допуска възможност за обжалване, нито представлява определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, каквато е изричната разпоредба на чл.274, ал.1 ГПК. Освен това въззивната инстанция е изложила съображения, че искането за освобождаване от държавна такса и оказване на правна помощ по чл.95 ГПК е от компетентността на първоинстанционния съд.
Срещу определението на Варненския апелативен съд е подадена частна жалба, вх. №4370/08.10.2009 г., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност и се иска ревизиране и на актовете на окръжния съд относно предоставянето на правна помощ.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е изцяло неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на Варненския апелативен съд е правилно. Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че разпореждането на Ш. окръжен съд по своя характер не е от кръга на обжалваемите съдебни актове. Същото съдържа указания към ищеца с оглед нередовността на исковата му молба и не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Правилни са и изводите на съда относно компетентността на първоинстанционния съд за предоставяне на правна помощ. Освен това от данните по делото е видно, че с определение №1342/03.11.2009 г. по молба вх. №1321/24.02.2009 г. че Ш. окръжен съд е предоставил на ищеца правна помощ.
Поради това частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на Варненския апелативен съд като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №317/14.9.2009 г. по ч.гр.д. №319/2009 г. по описа на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: