О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 25.02. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело № 115/2010 година.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. В процесуален представител на ответниците по исковата молба Д. Ж. П. и Р. П. П., и двамата от град В., против определение №3923/18.11.2009 г. по гр.д. №2101/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
С обжалваното определение, постановено по молба от С. И. К. и Д. П. Г., за изменение на решение №923/26.6.2009 г., в частта за разноските, съдът е постановил изменение на решението в посочената част, така както е поискано.
Срещу горепосоченото определение на Варненския окръжен съд е подадена частна жалба от адв. В процесуален представител на ответниците по исковата молба Д. Ж. П. и Р. П. П., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че молителите в производството по чл.248 ГПК са пропуснали срока, а въззивната инстанция неправилно е провела производството по правилата на отменения ГПК.
Моли се за обезсилване на обжалваното определение и обезсилване на издадения изпълнителен лист. Претендират се разноски за настоящото производство.
Ответниците по частната жалба – С. И. К. и Д. П. Г., и двамата от град В., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба намира, че същата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения:
В нарушение на съдопроизводствените правила Варненският окръжен съд е изменил въззивното решение в частта за разноските. Наведеният от частните жалбоподатели довод за недопустимост на обжалваното определение е основателен. Незаконосъобразно окръжният съд е приел, че молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е процесуално допустима с оглед момента на подаването й пред съда. Приложимият процесуален закон в случая на новия ГПК – по аргумент за противното, съдържащ се в § 2, ал.14 от ПЗРГПК. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена при действието на новия ГПК, поради което е приложима разпоредбата на чл.248 ГПК. Молбата е подадена след изтичането на срока по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като този срок на молителите е започнал да тече от момента на получаване на съобщението за постановяване на въззивното решение на 30.6.2009 г. и е изтекъл на 30.7.2009 г. Молбата е подадена на 06.11.2009 г., т.е. просрочена е с три месеца и шест дни.
По изложените съображения частната жалба като основателна следва да бъде уважена, обжалваното определение – обезсилено като процесуално недопустимо, а молбата за изменяване на решението в частта за разноските като недопустима следва да се остави без разглеждане.
Издаденият от Варненския районен съд изпълнителен лист не следва да бъде обезсилен, тъй като той не се отнася за разноски, присъдени с обжалваното определение, а визира разноски по въззивното решение, което е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора ответниците по частната жалба следва да заплатят на частните жалбоподатели деловодни разноски в размер на 250 лева.
Водим от горното и на основание чл.278, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение №3923/18.11.2009 г. по гр.д. №2101/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 06.11.2009 г., подадена от адв. Р процесуален представител на С. И. К. и Д. П. Г. за изменяване на решение №923/26.6.2009 г. по гр.д. №2101/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., втори състав, в частта за разноските като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Д. Ж. П. и Р. П. П., и двамата от град В., в частта, с която се иска обезсилване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН – 6303151050, и Д. П. Г., ЕГН – 6906201109, и двамата от град В., да заплатят на Д. Ж. П., ЕГН – 5105310995, и на Р. П. П., ЕГН – 4806091046, и двамата от град В., ул.”А” №47, деловодни разноски за настоящото производство в размер на 250/двеста и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: