О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 01.04. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 5277/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответницата по исковата молба адв. В процесуален представител на ищеца Г. П. В. от град Я., против въззивно решение №209/22.10.2008 г. по гр.д. №346/2008 г. по описа на Ямболския окръжен съд, Въззивен граждански състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи, че въззивната инстанция не е обсъдила свидетелските показания при липса на “контр летр”, но при наличието на непълни писмени доказателства – лични писма, изходящи от ответницата, съдържащи изявления, съставляващи признание относно твърдяните от ищеца обстоятелства за липса на воля за действително преминаване на процесния имот от неговия патримониум в този на ответницата. Твърди се, че целта на документа е да разкрие симулацията и да установи вътрешните отношения. Поради това се застъпва становище, че именно тези писма отразяват вътрешните отношения между страните, поради което следва да бъдат третирани като начало на писмено доказателства по чл.134, ал.2 ГПК/отм./. Твърди се, че същите са и удостоверителни изявления на ответната страна, които разгледани в съвкупност с всички останали доказателства по делото правят вероятно твърдението на ищеца, че изразеното в атакуваната сделка съгласие е привидно и тези изявления не подлежат на никакво съмнение.
Излага се, че това процесуално нарушение е довело до неправилно произнасяне по съществен материалноправен въпрос – “Налице ли е сключен договор за покупко-продажба между страните, при който същите не са имали воля да бъдат обвързани така, както постановява договора ?”.
Касационният жалбоподател се позовава на практиката на ВКС, подробно описана в изложението и твърди, че обжалваното решение е в противоречие с нея, както и че правилното решаване на настоящия спор е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Към изложението са приложени някои решения на състави на Върховния съд на РБ и ВКС на РБ.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касационната жалба – И. К. Г., посредством процесуалния си представител – адв. К, е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и писменият отговор на ответницата по касация намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Началото на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не представлява формулиране на съществен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От неговото съдържание по категоричен начин е видно, че се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Втората част на изложението съдържа формулиран съществен материалноправен въпрос, по който обаче въззивната инстанция не е постановила решение в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като е приложила точно и закона. Отговорът на въпроса неминуемо е обвързан с нормата на чл.134, ал.2 ГПК/отм./, която изисква документ/”контр летр”/, в който съгласието между страните е изразено привидно и то този документ да изхожда от другата страна и да удостоверява това обстоятелство. Обжалваното решение не е постановено в противоречие с установената съдебна практика, тъй като такъв документ по делото липсва. Такива не са представените писма, изходящи от ответницата по исковата молба – ответница и по касация, до касатора – ищец. От една страна, те не са съставени към момента на подписване на договора, нито непосредствено след него, а от друга, макар и съставени значително време след подписването на договора те не установяват липса на воля за страните по сделката да не бъдат обвързани от нея по никакъв начин. При това положение законът е приложен точно. Не са налице и предпоставки установяващи развитието на правото.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №209/22.10.2008 г. по гр.д. №346/2008 г. по описа на Ямболския окръжен съд, Въззивен граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: