РЕШЕНИЕ
№ 577
София, 11.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 570/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по §2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от ищцата Н. И. Н. от град Р. против въззивно решение №199/29.11.2007 г. по гр.д. №292/2007 г. по описа на Разградския окръжен съд.
Обстоятелствата по делото са следните:
Н. И. Н. от град Р. е предявила против Ц. С. Д. и Б. Д. С., и двете от град Р., субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС. В исковата молба ищцата твърди, че съпругът й е починал на 05.4.2001 г., като на 26.12.1963 г. е бил закупил в землището на град Р., местността “М”, сега м.”М” две ниви с обща площ от 1,2 дка и двете в съседство Т. се също така че с нот.акт №130/1963 г. е закупил от Н. Т. Д. 5 ара, които в кадастъра на новообразуваните имоти по плана вилната зона на града е опреден имот №130142, и който погрешно е записан на Д. Д. Д. , а по нот.акт №131 от същата дата е закупил лозе от 5 ара и овощна градина от 2 ара от Д. Г. Г. Излага се, че първият имот е отдаден за обработване на други лица, а впоследствие те са го застроили, и не са могли да си го възвърнат.
С решение №148/21.5.2007 г. по гр.д. №1064/2006 г. Разградският районен съд е отхвърлил исковете.
С решение №199/29.11.2007 г. по гр.д. №292/2007 г., по въззивна жалба от ищцата Н. И. Н., Разградският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че ищцата не е доказала активната си материалноправна легитимация, тъй като процесният имот одържавен по силата на ЗСГ и ПМС №25/1975 г. след което е представен за ползване на Д. Д. , на основание Наредбата за раздаване на терени за земеделско ползване. Съдът е обосновал изводите си, че с това, че наследодателят на ищцата заедно със семейството си, в което е включена и тя, е имал повече от един вилен имот, поради което единият от тях – процесният, е бил отчужден по силата на закона, като обезщетяването не е елемент от фактическия състав на одържавяването. Относно оплакванията на ищцата, че отчуждаването е извършено в нарушение на закона, включително и злоупотреба със служебно положение, съдът е приел, че същите са релевантни по претенция с правно основание § 4и ПЗРЗСПЗЗ. Изложени са и съображения за липса на проведена процедура по § 4а, ал.3 ПЗРЗСПЗЗ от страна на ищцата.
Срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищцата Н. И. Н., с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./. Оплакванията на касационната жалбоподателка са относно административно дело по § 4к, ал.6 ПЗРЗСПЗЗ, както проследяване хронология, която е визирана в исковата молба относно процесния имот. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Постъпила е и писмена защита от процесуалния представител на касационната жалбоподателка – адв. Д.
Ответниците по касация – Ц. С. Д. и Б. Д. С., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмената защита на процесуалния представител на касационната жалбоподателка и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на въззивната инстанция е правилно.
Законосъобразно Разградският окръжен съд е стигнал до извод, че ищцата не е доказала активната си материалноправна легитимация. При безспорно установено отчуждаване на процесния имот по силата на ЗСГ, за да се проведе успешно искът по чл.108 ЗС, следва да се докаже по безспорен начин проведено производство по реда на §§ 4 – 4к ПЗРЗСПЗЗ. Правилни са изводите, че с оглед наведените доводи, следва да се проведе успешно иска по чл. 4и ПЗРЗСПЗЗ, за което по настоящото дело не са ангажирани доказателства. Законосъобразно е прието, че искът е неоснователен и с оглед липсата на данни за извършена процедура по § 4а от посочения закон.
Неоснователно е оплакването на касационната жалбоподателка досежно заповед №584/02.12.2005 г. Същата е влязла в законна сила, въпреки обжалването й по административен ред, по който административният съд е прекратил производството по делото и я е обявил за влязла в сила.
Ирелевантни за спора са оплакванията във връзка със статута на имота за период, през който същият е бил във владение на ответниците, тъй като не е проведена процедура по цитираните параграфи от ПЗРЗСПЗЗ.
Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а решението на окръжния съд – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №199/29.11.2007 г. по гр.д. №292/2007 г. по описа на Разградския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: