РЕШЕНИЕ
№ 797
София, 28.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1910/2008 година на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ГПК, във връзка с чл.218 а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от адв. Е. процесуален представител на ищците М. П. Б., и двамата от град С., против въззивно решение от 28.01.2008 г. по гр.д. №1530/2008 г. на Софийския градски съд, ІV-А отделение.
Обстоятелствата по делото са следните:
М. В. А. – Б. и Д. П. Б., и двамата от град С., са предявили против С. о. обективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В исковата молба ищците твърдят, че при условията на съпружеска имуществена общност са обезщетени срещу отчужден по реда на глава V ЗТСУ/отм./ недвижим имот, с имот, представляващ апартамент, подробно описан в исковата молба. Твърди се също така, че придобили имота с влязла в сила заповед №РД-41-115/07.8.1987 г., издадена на основание чл.100 ЗТСУ/отм./. Излага се, че в законоустановения срок дължимите суми на основание чл.90, във връзка с чл.103 ЗТСУ:отм./, но въпреки това ответникът не им е предал процесния апартамент, който не е построен. Твърдят, че търпят вреди, изразяващи се в лишаването им от възможността да ползват дадения им в обезщетение имот за периода 02.8.2000 г. до 10.10.2002 г.
С решение от 28.02.2007 г. по гр.д. №12699/2006 г. Софийският районен съд, І ГК, 50 състав, е отхвърлил изцяло предявените искове.
С решение от 28.01.2008 г. по гр.д. №1530/2007 г., по въззивна жалба от ищците М. П. Б., Софийският градски съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че претенциите са неоснователни, тъй като от разпоредбите на чл.чл.98, 100, 77, ал.1 и 83, ал.2, изречение второ ЗТСУ:отм./ и чл.271, ал.ал.3 и 4 ППЗТСУ/отм./ не визират срокове за изпълнение строителството на обекти, с които отчуждените лица следва да бъдат обезщетени. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че двата посочени нормативни акта няма момент, с изтичането на който да се приеме, че е поставено начало на противоправно бездействие от страна на ответника по исковата молба да изпълни свое задължение във връзка с обезщетяването на ищците за отчуждения им имот, след който да се дължи обезщетение за вреди от такова бездействие.
Срещу въззивното решението на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от адв. Е процесуален представител на ищците М. П. Б., с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./, подробно изложени в жалбата.
В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационните жалбоподатели – адв. Д, която депозира и писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба – С. о. , не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касационните жалбоподатели – адв. Д, писмените бележки на последната и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото им съдът взе предвид следното:
Решението на въззивната инстанция е неправилно.
При съществено нарушение на съдопроизводствените правила Софийският градски съд не е обсъдил доводът на ищците за нарушение на чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи – допълнителен протокол. Навеждането на този довод не представлява предявяване на нов иск по смисъла на чл.98 ГПК/отм./ и не се обхваща от хипотезите на т.9 от ТР №1/04.01.2001 г. по гр.д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, а те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Поради това въззивната инстанция е следвало да обсъди горепосочения довод отделно и в съвкупност с останалите доводи и доказателства. Като не е сторил това СГС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.218 б, ал.1, б.”в”, предложение второ ГПК/отм./, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
При новото разглеждане на делото съдът следва да приключи устните състезания и да постанови решението си.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изр. второ, хипотеза трета ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 28.01.2008 г. по гр.д. №1530/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-А отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на посочения съд съобразно мотивите на настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: