РЕШЕНИЕ
№ 655
София, 23.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 942/2008 година на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ГПК, във връзка с чл.218 а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ищцата С. М. К. от град В. адвокат А, против въззивно решение №1301/12.12.2007 г. по гр.д. №1299/2007 г. на Варненския окръжен съд,г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
С. М. К. от град В. е предявила против “Г” ЕАД – Варна, обективно съединени искове с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД, за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищцата твърди, че е работила в ответното предприятие като продавач на билети по граждански договор и на 06.4.206 г. при изпълнение на задълженията си в автобус №3301 е претърпяла непозволено увреждане следствие факта, че шофьорът на автобуса внезапно е ударил спирачки и тя е паднала на пода, следствие което е получила травма, изразяваща с счупване на бедрената шийка вляво. Твърди се, че водачът на автобуса не е изпълнил задълженията си по чл.123 ЗДП, като не е информирал органите на МВР, поради което не е регистрирано и констатирано ПТП по смисъла на закона. Освен това подробно се излага, че следствие счупването е претърпяла болки и страдания – операция и следоперативен период, подробно описани в исковата молба. Претендират се имуществени вреди, а именно: 328,60 лева – разходи за остеосинтезни средства при оперативната интервенция на 29.5.2006 г. и болничен престой; 1470 лева – пропуснати ползи за неосъществяване работата й като кондуктор, за периода от 23.-5.2006 г. до 23.12.2006 г.; 210 лева ежемесечно, представляваща месечни периодични платежи – пропуснати ползи от неосъществяване на дейност като кондуктор. Претендират се и неимуществени вреди за периода от 23.5.2006 г. до 27.12.2006 г. в размер на 5240 лева, от които 1000 лева за периода от 23.5.2006 г. до 29.5.2006 г. – преживяни физически болки и стрес към датата на травмата и операцията, както и 4240 лева – психически и физически болки и страдания за периода от 30.5.2006 г. до 27.12.2006 г., ведно с лихви и разноски.
С решение №1492/18.5.2007 г. по гр.д. №9957/2006 г. Варненският районен съд, девети състав, е отхвърлил изцяло предявените искове.
С решение №1301/12.12.2007 г. по гр.д. №1299/2007 г., по въззивна жалба от ищцата С, Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че в тежест на ищцата е да установи наличието на кумулативно дадените предпоставки – деяние, противоправност на деянието , вредоносен резултат, причинна връзка между деянието и вредата, и вредата да е причинена при или по повод изпълнение на работата , възложена от възложителя. Съдът е стигнал до извод, че за да се ангажира отговорността на възложителя следва да се установи виновно действие или бездействие, като проявна форма на вината. Изложени са съображения, че след като ищцата не е имала трудов договор с ответника, тя не се е намирала в автобуса в качеството й на персонал, а имала качеството на пътник по смисъла на нормативната уредба, действаща към датата на застрахователното събитие – 23.5.2006 г., поради което редът предвиден в Наредба №18/2004 г.за задължителното застраховане по чл.77, ал.1, т.т.1 и 2 ЗЗ, изключва възможността на лицата, които са пострадали да претендират обезщетение на общо основание по чл.49 ЗЗД и чл.200 КТ. Въз основа на тези изводи са изложени съображения за получаване обезщетение само по реда на застраховането.
Срещу въззивното решението на Варненския окръжен съд е подадена касационна жалба от адв. А процесуален представител на ищцата С, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./, подробно изложени в жалбата.
Ответникът по касационната жалба – “Г” ЕАД – Варна, е депозирал писмено възражение по смисъла на чл.218 г ГПК/отм./, както и писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писменото възражение на ответника по касация “Г” ЕАД – Варна, писмената му защита и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото им съдът взе предвид следното:
Решението на въззивната инстанция е неправилно.
От една страна, незаконосъобразно и необосновано Варненският окръжен съд е приел, че редът на чл.49 ЗЗД и чл.200 КТ в процесния случай е неприложим, тъй като съществува процедура предвидена в Наредба №18/10.11.2004 г.за задължително застраховане по чл.77, ал.1, т.т.1 и 2 ЗЗ. Обстоятелството, че ищцата не е имала трудов договор с ответника а граждански договор, не означава, че не може да търси отговорност за претърпяни щети от непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД. Освен това въззивната инстанция е приложила отменен нормативен акт – горецитираната наредба.
От друга страна, не е изследван въпроса за механизма на ПТП предвид разпоредбата на § 6, т.30 от ДР на ЗДП предвид фактическия състав на чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД.
Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и постановяване на решението, поради което то следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от въззивната инстанция.
При новото разглеждане на делото окръжният съд следва да извърши съдопроизводствени действия, въз основа на които да бъде изследван механизма на ПТП.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изр. второ, хипотеза трета ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1301/12.12.2007 г. по гр.д. №1299/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на посочения съд съобразно мотивите на настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: