ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1730
София, 30.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б. ТАШЕВА гр. д. № 1* по описа за 2009г.
и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат З като процесуален представител на А. И. Т. от гр. Д. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 19.V.2009г. по в.гр.д. № 128/2009г.
Ответниците по касационната жалба М. Р. М., М. Н. С. , двамата от гр. Д., и третото лице-помагач А. К. А. от гр. Б. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВАп. С е оставил в сила решението на Добричкия окръжен съд от 21.І.2009г. по гр.д. № 67/2008г., с което е отхвърлен предявеният от Ат. Т. срещу М. М. и М. С. иск за присъждане на 12000лв., представляващи невърната сума по договор за заем.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че доказването на договори на стойност над 1000лв. по силата на чл.133 ал.1 б. „в” от ГПК /отм./ може да се извърши преди всичко с разписка за предаването на заетата сума 12000лв. Разписка не е представена. От декларациите, нотариално заверени на 27.V.2003г., съдържащи извънсъдебни признания на ответниците за сключен с ищеца на 20.VІІ.2000г. договор за заем на 12000лв., за обезпечаването му с договорна ипотека върху недвижим имот в полза на третото лице-помагач и че към момента на изявленията в делкарациите те не са издължили никаква сума от получения заем, от нотариалния акт за договорна ипотека № 60/21.VІІ.2000г., от показания на свидетел и от признанието в съдебно заседание по реда на чл.114 от ГПК /отм./ на ответника М, че е получил от ищеца 4000лв., се налага извод, че между главните страни е сключен договор за заем за 4000лв., обезпечен с ипотека в полза на третото лице-помагач, и че задължението по него е изпълнено в хода на принудителното изпълнение с взискател третото лице-помагач, при доказана относителна симулация на кредитора от подписаните декларации и разпита на свидетеля /чл.134 ал.2 от ГПК /отм/. Освен това, по признатото от ответниците задължение към ищеца от 4000 д.м. вземането на последния е погасено по давност към предявяването на иска. Договорът за заем, описан в исковата молба, не е доказан с допустимите доказателствени средства. Дори да се приеме, че изявленията на ответниците в писмените им декларации доказват подобно съглашение, вземанията по него са погасени по давност към предявяването на иска.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за давността в противоречие с три решения на състави на ВКС, както и че е в противоречие с практиката на състав на ВКС приетото, че с представените декларации, ползващи се с доказателствена сила, тъй като удостоверяват неизгодни за издателите им факти, имащи и характеристиката на разписки за получаването от ответниците на претендираната сума, не е доказан сключен между главните страни договор за заем.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. С представените решения на състави на ВКС на РБ се установява наличие на противоречива практика на съдилищата по релевираните в изложението въпроси.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да се допусне.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, ГО, от 19.V.2009г. по гр.д. № 128/2009г.
УКАЗВА на касатора А. И. Т. в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 240лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на Председателя на І ГО на ВКС на РБ за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: