ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 321
София, 15.06. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 2 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по частната жалба на Е. В. К. и В. Х. К., и двамата от София, срещу определението на ВКС на РБ, състав на Първо ГО, от 28. Х.2008г. по гр.д. № 3957/2008г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е допустима, а разгледана по същество – и частично основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното определение на състав на ВКС на РБ, І ГО, е оставена без разглеждане молбата на Е. и В. К. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК на влязлото в сила решение от 23.ІV.2003г. по гр.д. № 815/2002г. на ВКС, с което е оставено в сила решението от 03.VІ.2002г. по гр.д. № 9/2002г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен искът на К. Б. срещу молителите с правно основание чл.135 от ЗЗД, като е обявен за недействителен спрямо първия сключеният между К договор за дарение на недвижим имот, предмет на нот.акт № 64/2001г. Съдът е приел, че молбата от 04.VІІІ.2008г. е подадена след изтичането на 04. Х.2006г. на предвидения в чл.305 т.1 от ГПК преклузивен срок с оглед на обстоятелството, че като основание за отмяната се сочи решението от 18.VІІ.2006г. по гр.д. № 562/2005г. на ВКС на РБ, с което е признато за установено по отношение на Кр. Б. , че издадения от Е. К. на 13.ІХ.2000г. запис на заповед за сумата 91500 ДМ, платима на Б. , е нищожен, т.е. че той не е неин кредитор, което е от значение за разрешаване на спора по чл.135 от ЗЗД.
Определението е частично неправилно.
Законосъобразно в атакувания акт е прието, че молбата за отмяна на влязлото в сила на 23.ІV.2003г. решение на Пловдивския РС по гр.д. № 1485/2001г. и на потвърдилите го решения на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 9/2002г. и на ВКС по гр.д. № 815/2002г. на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК е просрочена. Тя е подадена след изтичането на тримесечния срок от влизането в сила на 18.VІІ.2006г. на решението по т.д. № 126/2004г., потвърдено с решение на Пловдивския апелативен съд по т.д. № 836/2004г., последното потвърдено с решение на ВКС по т.д. № 562/2005г., с което е признат за нищожен записът на заповед, издаден от молителката К. и платим на ответника К. Б. на 15.І.2000г., и което се сочи като ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, представляващо основание за исканата отмяна. Следва да се отбележи още в тази връзка, че молба за отмяна на същото основание Е. и В. К. са подали и на 16.ІV.2007г., която също поради просрочие е оставена без разглеждане от петчленен състав на ВКС на РБ с определение от 12. ХІ.2007г. по гр.д. № 354/2007г. Ето защо в тази част атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Незаконосъобразно, обаче, с атакуваното определение е оставена без разглеждане и съдържащата се в молбата за отмяна на посочените по-горе решения /на Пловдивския РС по гр.д. № 1485/2001г. и на потвърдилите го решения на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 9/2002г. и на ВКС по гр.д. № 815/2002г./ и втора такава по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК на основание влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд по т.д. № 198/2005г., потвърдено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 418/2007г., с което са признати за нищожни и записите на заповеди, издадени от К. и платими на К. Б. на 15.ІІ.2000г. и на 15.ІІІ.2000г. Това решение е влязло в сила на 18.VІ.2008г., видно от издаденото от ПлОС удостоверение изх. № 14264/15.VІІ.2008г., следователно молбата за отмяна, депозирана направо в канцеларията на Пл. РС на 04.VІІІ.2008г., е подадена в предвидения в чл.305 т.1 от ГПК тримесечен преклузивен срок. Ето защо атакуваното определение на ВКС на РБ от 28. Х.2008г. следва да бъде отменено в тази част и делото да се изпрати на председателя на ІV ГО на ВКС за извършване на следващите се процесуални действия по разглеждане на молбата за отмяна в допустимата й част.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВКС на РБ, състав на І ГО, от 28. Х.2008г. по гр.д. № 3957/2008г. в частта, с която е оставена без разглеждане поради просрочие молбата на Е. Вл. К. и В. Хр. К. за отмяна на влязлото в сила решение от 23.ІV.2003г. по гр.д. № 815/2002г. на ВКС по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК въз основа на влязло в сила решение по т.д. № 836/2004г. на Пловдивския апелативен съд, потвърдено с решение по т.д. № 562/2005г. на ВКС на РБ.
ОТМЕНЯВА определението на ВКС на РБ, състав на І ГО, от 28. Х.2008г. по гр.д. № 3957/2008г. в частта, с която е оставена без разглеждане поради просрочие молбата на Е. Вл. К. и В. Хр. К. за отмяна на влязлото в сила решение от 23.ІV.2003г. по гр.д. № 815/2002г. на ВКС по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК въз основа на влязло в сила решение на Пловдивския окръжен съд по т.д. № 198/2005г., потвърдено с решение на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 418/2007г.
ИЗПРАЩА делото на Председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за извършване на следващите се процесуални действия по разглеждане на молбата за отмяна на Е. и В. К. в допустимата й част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: