ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1221
София, 31.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 826 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. с. Кубрат срещу въззивното решение на Русенския окръжен с. от 04.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 98/2009г.
Ответницата по касационната жалба Л. П. Д. от г. К. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в съдебния акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Русенският окръжен с. е потвърдил решението на Русенския районен с. от 19. ХІІ.2008г. по гр.д. № 2563/2008г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 18/08.ІV.2008г. на председателя на РС Кубрат, с която на Л. П. Д. – съдебен секретар – е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.
Въззивният с. е приел, че изложените от първоинстанционния с. мотиви са съобразени с изискванията на чл.236 ал.2 от ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните, обсъдени са събраните по делото доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи, поради което и с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК е направен извод, че така постановеното решение следва да се потвърди.
В първоинстанционния съдебен акт е прието, че от ищцата преди налагането на наказанието са искани обяснения по повод уведомленията от адвокат С от 28.ІІ.2008г. и от 10.ІІІ.2008г., както и по повод поведението й в с.з. на 04.ІІІ.2008г., но само обясненията по повод уведомлението от 10.ІІІ.2008г. са във връзка с дисциплинарната процедура, тъй като само тогава работодателят я е уведомил, че във връзка с това оплакване “ще има наказание”. С оглед на това и на обстоятелството, че нарушението, относно което е спазена процедурата по чл.193 от КТ /ищцата си позволила в длъжностното си качество да сезира САК Разград/, дисциплинарното наказание е прекомерно тежко, заповедта следва да бъде отменена. Освен това предвиденото в чл.38 от Етичния кодекс на съдебните служители задължение при възникнал проблем служителят да се обърне за съдействие първо към прекия си ръководител не води до извод, че ищцата не е имала право на жалби към институции.
Прието е и че би се стигнало до същия извод, дори исканите обяснения и по повод уведомленията от 28.ІІ. и от 11.ІІІ.2008г. са такива по повод дисциплинарното производство.становено е, че обяснения са искани и наказание е наложено за отказ на ищцата на 23.ІІ.2008г. да докладва искане на адв. С за препис от протокола по НОХД № 600/2007г., а посочената дата е събота, неработен ден, поради което тогава такова нарушение не може да е извършено, като е установено и че искането адвокатката е направила на 26.ІІ.2008г. Освен това, съобразно Правилника за съдебната организация в съдилищата ищцата като съдебен секретар не е имала задължение да приема и докладва такива молби, още по-малко устни, което е задължение на съдебния деловодител, а и на 26.ІІ.2008г. адвокатката си е получила искания документ след депозирането на писмена молба за това. А нарушението, изразяващо се в обсъждането от ищцата на висок глас в с.з. на 04.ІІІ.2008г. на правилността на разпореждането на председателя на съда съдебните протоколи да се списват с шрифт 14, репликирайки ”К”, само по себе си не е основание за налагане на наказанието “предупреждение за уволнение”. Това е така, тъй като събраните доказателства за постоянни дисциплинарни нарушения на ищцата и на задълженията й, свързани с пряката й работа като съдебен секретар, не са визирани в атакуваната заповед и не следва да се вземат предвид.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационно обжалване се сочи, че въззивният с. се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, а именно:
– необходима ли е конкретна процесуална форма на поканата на работодателя към работник или служител за даване на обяснения по повод нарушение на трудовата дисциплина;
– необходим ли е изричен формален акт на работодателя, с който да инициира дисциплинарното производство срещу виновен служител;
– при писмена покана към служител да даде обясненя за свое дисциплинарно провинение следва ли изрично да се посочи, че същата следва да се счита за начало на дисциплинарно производство;
– длъжен ли е въззивният с. да обсъди доказателствата и доводите на страните и да изложи мотиви за приетите от него фактически и правни изводи и може ли да не излага мотиви по фактите и правните изводи, като препрати за това към първоинстанционния съдебен акт, когато като основание за въззивно обжалване се сочи необоснованост.
Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Представени са решения на състави на ВКС на РБ.
Върховният касационен с. , състав на Четвърто ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора въпроси. По първите три въпроса с представените решения се установява твърдението за противоречива практика на съдилищата, а по четвъртия и петия въпроси на настоящия състав не е известна съдебна практика по приложението на чл.272 от ГПК, поради което допускането на касационно обжалване ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Водим от горното Върховният касационен с. , състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен с. от 04.ІІІ.2009г. по гр.д. № 98/2009г.
На основание чл.84 т.1 от ГПК държавна такса по касационната жалба не се дължи от РС Кубрат.
Делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: