ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 619
София, 25.06. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 5096 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г като процесуален представител на Ж. С. В. от гр. Д. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 23.VІ.2008г. по в.гр.д. № 1060/2007г.
Ответникът по касационната жалба З. “С” с. С., област Добрич, е заел становище за нейната неоснователност. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в съдебния акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Добричкият окръжен съд по въззивна жалба само на ищеца е оставил в сила решението на Добричкия РС от 27.ІХ.2007г. по гр.д. № 1860/2006г. в частите, с които са отхвърлени предявените от Ж. В. срещу З. “С” иск за разликата над 2546.68лв. до предявения размер 11833лв., представляващи неплатено трудово възнаграждение за периода януари 2005г. – май 2006г., и иск за присъждане на общо 2343лв., представляващи обезщетение за неползвани платени отпуски за 2003г., 2004г., 2005г. и 2006г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение за длъжността председател на кооперацията за периода 23.ІІ.2000г. – 22.ІІ.2006г. с основно месечно трудово възнаграждение 605лв., като с решение на общото събрание от 20.V.2006г. ищецът е освободен от длъжност. По последното сключено с него на 01.V.2004г. допълнително споразумение уговореното възнаграждение е в размер на 500лв. и 42% /или 210лв./ за допълнителна работа. Споразумението, обаче, е сключено въз основа на решение на Управителния съвет на Кооперацията от 03.V.2004г., което не е утвърдено от Общото събрание, а по силата на чл.64 от Устава на Кооперацията, приет на 17.ІV.2004г., размерът на работната заплата на председателя на Кооперацията се определя с решение на ОС, каквото няма. С оглед на това допълнителното споразумение в частта за възнаграждението е недействително. При тези обстоятелства претенцията по чл.128 от КТ е основателна до минималните размери работна заплата в страната през процесния период, гарантирани с разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ.
По претенцията по чл.224 ал.1 от КТ въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал размерът на неползвания платен отпуск за периода 2003 – 2006г. През периода 2000г. – 12.І.2006г. той е подал 11 молби за разрешаване на такъв отпуск, на които е положена отметка “да” без да е отразено качеството на подписаното лице, като в трудовото досие не се съдържат заповеди за ползване.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационно обжалване по претенцията по чл.224 ал.1 от КТ се сочи, че по въпроса дължи ли се такова обезщетение на председателите на кооперации при прекратяване на трудовите им правоотношения съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 4/2006г. на ОСГТК, като не е съобразено с оглед последната молба за отпуск от 12.І.2006г., че след тази дата ищецът не е ползвал отпуск, полагащ му се от тогава до прекратяване на договора. По претенцията по чл.128 от КТ като процесуалноправен въпрос се сочи неподлагането на преценка от въззивния съд на всички представени по делото доказателства в противоречие с посочени и представени съдебни решения. Като материалноправен въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото се сочи “допустимо ли е и евентуално при какви условия може ОС да възлага на УС определени правомощия” с оглед на обстоятелството, че в случая ОС не е взело решение за размера на възнаграждението, но е приело Правилник за трудовата и финансово деловодната работа, в приложение 4 на което са посочени размерите на възнагражденията, а съгласно чл.20 т.1 от същия размерите се определят на базата на единна щатна таблица, утвърждавана и актуализирана от УС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение само в частта му по иска с правно основание чл.128 от КТ по поставения от касатора съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с константната практика на съдилищата, вкл. и обективирана в представените решения. Поставеният в тази връзка материалноправен въпрос е такъв за факти, а касационната инстанция е съд по приложението на правото, с оглед на което този въпрос не обуславя допускането на касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по претенцията по чл.224 ал.1 от КТ. Касаторът не е формулирал същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд в тази връзка, което прави невъзможна преценката за наличие и на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. А и при положение, че решаващият извод на въззивния съд за неоснователност на претенцията е недоказването от ищеца на размера на неползвания платен годишен отпуск, а не отричането на такова субективно право, дори такъв въпрос да бе формулиран, той не би бил в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 4/2006г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, ГК, от 23.VІ.2008г. по гр.д. № 1060/2007г. в частта по иска с правно основание чл.128 от КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в частта по претенцията по чл.224 ал.1 от КТ.
Делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС на РБ за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: