РЕШЕНИЕ
№ 405
София, 12.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №157/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218 и, вр. чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ответницата по исковата молба Р. К. Д. – адв. И, против въззивно решение №89/29.10.2007 г. по гр.д. №119/2007 г. по описа на Бургаския апелативен съд, търговско отделение.
Обстоятелствата по делото са следните:
Г. Д. К. от град Б. е предявил против Р. К. Д. от същия град иск с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата 120000 лева, представляващи равностойността на 58624,66 щатски долара. В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за заем от 30.3.2000 г. и едногодишен срок за ползване на заема една година. Твърди се също така, че насрещната страна не е изпълнила задължението си за погасяване на заема към 30.3.2001 г. и не го е погасила към момента на предявяване на иска.
С решение №166/30.11.2004 г. по гр.д. №64/2003 г. Бургаският окръжен съд, г.к., е уважил иска.
С решение от 06.10.2005 г. по гр.д. №39/2005 г., по въззивна жалба от ответницата по исковата молба – Р. Д. , Бургаският апелативен съд е отменил решението на първата инстанция и е отхвърлил иска.
С решение №392/16.7.2007 г. по гр.д. №199/2006 г., по касационна жалба от ищеца Г. К. , Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., е отменил решението на въззивната инстанция и върнал делото за ново разглеждане от друг неин състав.
С решение №89/29.10.2007 г. по гр.д. №119/2007 г., при новото разглеждане делото Бургаският апелативен съд, т.о., е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, преценявайки поотделно и в тяхната съвкупност всички ангажирани от страните и събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на изслушаните съдебно-графологически експертизи, които са работили с оригинала на представената и липсваща към момента на постановяването на решението разписка, обясненията по реда на чл.114 ГПК/отм./, че следва да се приеме за установено сключването на договор за заем от 30.3.2000 г. между страните по спора за сумата 120000 лева, представляваща левовата равностойност на 58624,66 щатски долара. Прието, че ответницата не е върнала на ищеца паричното задължение за посочената сума, поради което е налице неизпълнение на договора от нейна страна и поради което тя дължи връщане на сумата. При постановяване на решението си съдът се е позовал на разпоредбата на чл.154, ал.3, във връзка с чл.144 ГПК/отм./, както и заключенията на вещите лица, от които това по единичната експертиза е, че подписът върху разписката е ответницата по касация, а с оглед данните по тройната експертиза не е възприето мнението на вещото лице Д. е прието като изолирано, като са обсъдени мненията и на други две вещи лица по тази експертиза.
Срещу второто въззивно решение на Бургаския апелативен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ответницата по исковата молба Р. К. Д. – адв. М, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./.
Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи несъобразяването от страна на апелативния съд с указанията на ВКС по отменителното решение относно не само подписът върху разписката, но и да съобрази изводите си с всички събрани по делото доказателства и експертизи пред двете инстанции. Твърди се също така, че съществено нарушение на съдопроизводствените правила представлява отказа на съда от събиране на нови доказателства. Оспорват се и изводите на съда относно наличието на договор, както и разпита на ищеца по реда на чл.114 ГПК/отм./, както показанията на разпитаните по делото свидетели.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалните представители на касационната жалбоподателка – адвокати Н. и Л. , които депозират писмени бележки. Такива са постъпили и от самата касационна жалбоподателка.
Ответникът по касация – Г. Д. К., посредством процесуалния си представител – адв- К. , е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.218 г ГПК/отм./.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представител ни касационната жалбоподателка, изразени в съдебно заседание, писмените им бележки и тези на касаторката, отговора на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на Бургаския апелативен съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до извод, че ответницата по иска не е оборила презумпцията на чл.144 ГПК/отм./, във връзка с per argumentum a contrario от чл.154, ал.3 ГПК/отм./. Този извод се подкрепя и от данните визирани в единичната и тройна съдебно-графологични експертизи, приети от първоинстанционния съд, когато оригинала на разписката е бил налице. Единствено вещото лице по тройната експертиза Д. заявява, че подписът върху разписката не принадлежи на ответницата по исковата молба. Това заключение не е достатъчно за да се приеме, че наистина подписът върху разписката не принадлежи на касаторката. Налице е формирано мнозинство, което не установява твърдението на страната, че подписът не е неин.
Всички други доводи, наведени в касационната жалба са ирелевантни предвид обстоятелството, че договорът за заем е неформален, двустранен, консесуален, възмезден и реален. Наличието на писмен документ удостоверяващ получаването на сумата и поемането на задължение за нейното връщане на заемодателя с уговорен срок, скрепен с подписа на заемателката, и липсата на доказателства за връщането на процесната сума, е достатъчно основание, за да се приеме, че е налице основателност на предявената претенция.
Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
На ответника по касация не следва да се присъждат разноски предвид обстоятелството, че не се представени доказателства за тяхното извършване.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №89/29.10.2007 г. по гр.д. №119/2007 г. по описа на Бургаския апелативен съд, Търговско отделение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: