РЕШЕНИЕ
№ 489
София, 30.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 372/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от адв. П процесуален представител на ищеца В. И. В., против въззивно решение №1129/31.10.2007 г. по гр.д. №1111/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., втори състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
В. И. В. от град В. е предявил против П. Х. Х. от град В. обективно съединени искове с правно основание чл.108, във връзка с чл.92 ЗС.
В исковата молба ищецът твърди, че притежава по дарение и продажба 205,2 кв.м ид.части от дворно място, цялото от 230 кв.м, подробно описано. Твърди се също така, че съсобствениците на мястото- негови праводатели, са учредили в полза на “С” ЕООД право на строеж за построяване на сграда с одобрен архитектурен проект, която включва и ап.12 с площ от 58,42 кв., разположен на четвърти терасовиден етаж. Излага се, че с договор за продажба “С” ЕООД е продало на ответника правото на строеж за построяване на описания апартамент като към момента на сключване на договора правото на строеж не е било реализирано в пълен обем, тъй като сградата не е била завършена в груб строеж, в т.ч. и с изградена покривна конструкция. Сочи се, че впоследствие е било установено, че в отклонение от архитектурния проект е изграден апартамент на четвъртия етаж с площ от 103,52 кв.м, вместо първоначално предвидените, и тъй като правото на строеж прехвърлено в полза на ответника не е било реализирано, то ищецът като собственик на дворното място е придобил идеална част от апартамента по приращение, съответстваща на притежаваните от него идеални части от правото на собственост върху терена.
В хода на първоинстанционното производство ищецът е увеличил размера на иска, тъй като е придобил допълнителни идеални части от дворното място и претендира за 226,77/230 ид.части.
С решение №989/03.4.2007 г. по гр.д. №4784/2004 г. Варненският районен съд, г.о., ХІV-ти състав, е отхвърлил предявените искове.
С решение №1129/31.10.2007 г. по гр.д. №1111/2007 г., по въззивна жалба от ищеца В. В. , Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че исковете са неоснователни. Съдът е стигнал до извод, че действително в процесния случай е налице действително построено в повече, но не е налице приращение по смисъла на чл.92 ЗС, тъй като построеното в повече няма характерна самостоятелен обект на собственост. Изложени са съображения, че учредителите на правото на строеж могат да търсят евентуално само обезщетение, но правото на собственост принадлежи на собственика на главната вещ. Изводът е обоснован с данните от заключенията на приетите от съда съдебно-технически експертизи.
Срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ищеца В. В. – адв. О, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./.
Оплакванията на касационния жалбоподател са, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени поотделно и тяхната съвкупност ангажираните по спора писмени доказателства. Освен това се твърди, че решението не е съобразено с разпоредбите на чл.чл.92-98 ЗС.
Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от поддържа от процесуалния представителна касационния жалбоподател – адв. О, който депозира писмена защита.
Ответникът по касация – П. Х. Х., посредством процесуалните си представители – адвокати А. и К. , депозира писмени защити.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание, писмените защити на страните и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на Варненския окръжния съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до извод, че исковете са неоснователни. Действително обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора, с който то е учредено, а построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект, се придобива по приращение. В процесния случай обаче не е налице визираната хипотеза. Както от събраните по делото доказателства, така и от данните, изложени в приетите от съда технически експертизи се установява по безспорен начин, че построеното в повече от договореното няма характер на самостоятелен обект. Същото се явява част от апартамент №12 и не може да бъде обособено в отделно жилище или обект с друг самостоятелен характер. Поради това то не може да се счита за приращение по смисъла на чл.92 ЗС. За учредителя на правото на строеж остава единствено възможност да търси обезщетение от неизпълнението на договора.
Поради това изцяло неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, а изложеното сочи на неоснователност последната, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1129/31.10.2007 г. по гр.д. №1111/2007 г. на Варненския окръжен съд, г.о., втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: