РЕШЕНИЕ
№ 531
София, 05.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 753/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “б” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от ищеца С. С. Р. от град Д., против решение №221/03.12.2007 г. по гр.д. №348/2007 г.по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Обстоятелствата по делото са следните:
С. С. Р. от град Д. е предявил против П. на Р. Б. обективно съединени искове с правно основание чл.2 ЗОДВПГ, за имуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 1000 лева, и за неимуществени вреди в размер на 30000 лева. Твърди се, че вредите са в резултат на незаконни действия на ответника по смисъла на чл.2 ЗОДВПГ, тъй като по присъдата, с която не е приспадната мярката за неотклонение “домашен арест” за периода от 26.11.1998 г. до 2811.2001 г. Сочи се, че това е сторено с постановление от 17.11.2005 г. ВКП, в резултат на което ДОП се е произнесла с постановление от 25.11.2005 г., зачела е мярката за неотклонение “домашен арест”, като към този момент той вече е изтърпял наложеното наказание.
С решение №23/42.4.2007 г. по гр.д. №398/2006 г. Добричкият окръжен съд е отхвърлил исковете.
С решение №221/03.12.2007 г. по гр.д. №348/2007 г., по въззивна жалба от ищеца С. С. Р., Варненският апелативен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът не е установил вида и характера на претърпените от него имуществени вреди с допустимите от ГПК доказателствени средства, като това не е сторено и пред двете инстанции по същество. Освен това апелативният съд е стигнал до извод, че не е осъществени и фактическия състав на ЗОДОВ, тъй като не е налице отмяна на незаконна мярка за неотклонение, а нейното незачитане по смисъла на чл.59, ал.1 НК.
Срещу решението на Варненския апелативен съд е подадена касационна жалба от ищеца , с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./. Оплакванията на касационния жалбоподател са, че въпреки изготвената и приета като доказателство съдебно – счетоводна експертиза за претърпените имуществени вреди неправилно е прието, че нанесените имуществени вреди са недоказани.
Моли се за отмяна на обжалването решение.
Ответникът по касация – П. на Р. Б. , посредством прокурор С. , оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на представителя на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения:
Решението на Варненския апелативен съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до правилния извод за неоснователност на предявените искове предвид недоказаността на претърпените от ищеца вреди. Правилни са изводите, че и двете предходни съдебни инстанции не са ангажирани доказателства за тях.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че данните от приетата от въззивната инстанция експертиза са достатъчно доказателство за установяване на претендираните вреди. Нейното обсъждане би било необходимо при пълно и главно доказване на фактите и обстоятелствата, които се твърдят в исковата молба. Ангажираните от ищеца писмени доказателства не установяват по категоричен начин наличието на претърпени вреди. С оглед разпоредбите на чл.2, ал.3 и чл.3, изречение второ ГПК/отм./ касационният жалбоподател е бил длъжен да посочи всички необходими за защитата на правата си доказателства, което в процесния случай не е сторено. Не е поискано прилагане на наказателното дело или преписи от съдебните актове по него, за да може съдът да прецени наличието на твърдяните имуществени вреди. Не са ангажирани и никакви доказателства досежно претенцията за неимуществени вреди.
Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставен без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №221/03.12.2007 г. по гр.д. №348/2007 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: