Решение №968 от 10.12.2009 по гр. дело №1483/1483 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

РЕШЕНИЕ
 
 
№ 968
 
 
София, 10.12.2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и девета година в състав:
 
                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
                                                   ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
 
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело 1483/2008 година по описа на бившето І г.о..
 
 
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218 а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от Ф. Г. Я. и Е. Ф. М., и двамата от град Б., против въззивно решение №ІІ-236/11.12.2007 г. по гр.д. №672/2007 г. по описа на Бургаския окръжен съд, Втори граждански въззивен състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
П. К. Г. и Р. И. Г., и двамата то град Б., са предявили против Е. Ф. М. и Ф. Г. М. , и двамата то град Б., иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС. В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на едноетажна масивна жилищна сграда, ведно с 435/915 ид.части от УПИ №І-421 в кв.55 по подробния устройствен план на град Б., кв. Сарафово. Твърдят, че дворното място е съсобствено между тях и ответниците, които имат общо 480/915 идеални части. Излагат, че за нормалното ползване на имота и уреждане самостоятелното ползване на мястото поотделно, без да е необходимо преустройство или създаване на неудобства за тях е налице правен интерес за поискат разпределяне ползването му от съда.
С решение №621/06.7.2007 г. по гр.д. №1495/2006 г. Бургаският районен съд, ІІ граждански състав, е разпределил правото на ползване, съгласно първия вариант към заключението на вещото лице.
С решение №ІІ-236/11.12.2007 г. по гр.д. №672/2007 г., по въззивна жалба от ответниците по исковата молба, Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция е приела, че е налице съсобственост върху дворното място като липсва решение, с което ползването да е поделено между страните, което обуславя правото на съсобственик да иска от съда по реда на чл.32, ал.2 ЗС разпределяне правото на ползване. Съдът е приел, че първият вариант, даден към заключението на съдебно-техническата експертиза е по-подходящ като по-балансиран, осигуряващ равни възможности за страните за ползване и достъп до имота откъм улицата в северозападния край. Съдът е стигнал до извод, че при него за съобразени броят и разположението на притежаваните от страните постройки като е предвидено по-голямо отстояние за обслужване на сградите и стопанските постройки, както и това, че разпределението по този вариант не съдържа излишни усложнения и допринася за намаляване на възможностите за възникване на конфликтни ситуации между страните по повод обслужването на постройките без ограничаване реалното ползване на площта в дворното място.
С въззивното решение не са зачетени доводите на въззивните жалбоподатели за наличие на наказателно производство, поради недоказването на това твърдение, както и на твърдението за извършена измама от страна на ищците при закупуване на имота. Не е приет и доводът на ответниците по иска за нарушение на чл.33, ал.1 ЗС като неотносимо към спора.
Относно доводите за недопустимост на иска окръжният съд е изложил изводи за липсата на решение на мнозинството по поставения проблем.
Срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд е подадена касационна жалба от ответниците по исковата молба Ф. Г. Я. и Е. Ф. М.,, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./.
Първият довод на касационните жалбоподатели е, че процесното дворно място не съществува във вида, който е описан в представения от ищците нотариален акт, което прави невъзможно разпределението на ползването му. Прави се и оплакване, че не са налице материалноправните предпоставки за предявяване на исковата претенция, тъй като в исковата молба не са посочени конкретните основания, водещи до невъзможност ищците да упражняват собственическите си права. Твърди се, че на обсъдени доводите за придобиване на имота по измамлив начин. Изтъква се и довод, че ищците са водили дело за делба на имота без успех, като съдът е приел, че дворното място се явява обща част и е неразделно свързано със собствеността върху отделните постройки, което означава, че не може да бъде разпределено правото на ползване, а всеки собственик ще следва да ползва дворното място съобразно обема на собственическите си права върху отделната постройка. Твърди се, че съдът не е удовлетворил искането за спиране на делото по чл.182, ал.1, б.”д” ГПК/отм./
Моли се за отмяна на обжалваното решение.
Ответниците по касация – П. К. Г. и Р. И. Г., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на Бургаския окръжен съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че е налице съсобственост между страните върху дворното място, за ползването на което липсва решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Поради това съдът е стигнал до правилния извод, че предявения иск е процесуално допустим. С оглед данните по делото правилно е прието, че първият вариант към заключението на съдебно-техническата експертиза е по-подходящ, тъй като е по-балансиран и осигуряващ равни възможности за страните да ползват дворното място и да имат достъп до имота откъм улицата. Обосновано е прието, че при този вариант са съобразени броят и разположението на притежаваните от страните постройки, както тяхното обслужване с оглед намаляване на възможностите за възникване на конфликтни ситуации.
Правилно не са зачетени доводите на ответниците по иска за наличие на наказателно производство, поради недоказване, както и твърдението за извършена измама от страна на ищците при закупуване на имота. Обосновани са и изводите, че , че доводът за нарушение на чл.33, ал.1 ЗС е неотносим в настоящото производство
Изцяло неоснователни са наведените от касационните жалбоподатели доводи.
От заключението на съдебно-техническата експертиза не се установява твърдението, че имота не съществува във вида, който е описан в нотариалния акт. Неотносим към разглеждането на касационната жалба е доводът, за спиране на производството по чл.182, ал.1, б.”д” ГПК/отм./ Такъв довод не е поставян от тях във въззивната жалба и не е бил разглеждан от съда. Неоснователно е и оплакването, че не са налице материалноправните предпоставки за предявяване на иска, тъй като в исковата молба не са посочени конкретните основания, водещи до невъзможност за ищците да упражняват собственическите си права. На този довод отговор се съдържа по-горе в мотивите към настоящото решение.
Неоснователен е и доводът за воденото дело за делба. Твърдението, че дворното място е обща част и не може да бъде разпределено ползването му изцяло противоречи на същността на иска с правно основание чл.32 ал.2 ЗС. Този иск има за цел именно разпределяне правото на ползване на обща вещ. Във връзка с това настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че следва да цитира изцяло посочената правна норма:
“Чл. 32.(1) Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
(2)Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.”
Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
 
 
 
 
Р Е Ш И:
 
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение №ІІ-236/11.12.2007 г. по гр.д. №672/2007 г. по описа на Бургаския окръжен съд, Втори граждански въззивен състав.
Решението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top