О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1218
София, 24.11. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 867 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. И. Т. и И. А. Т. срещу въззивно решение № 290/08.02.2010 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 1186/2009 г.
Жалбата е подадена в срок от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Министерството на земеделието и храните, гр. София е отговорило, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
„Н. системи” Е., София е изразило становище, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане, евентуално че тя е неоснователна. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски, но не представя доказателства за извършване на такива.
За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на П. районен съд, е отхвърлил исковете на Д. И. Т. и И. А. Т. против Министерството на земеделието и храните, гр. София и „Н. системи” Е., по чл. 50 ЗЗД за сумата 26 086 лв. – имуществени вреди върху техен имот от просмукване на вода, изтичаща поради лошото състояние и стопанисване на напоителен канал „Лесичево-Стряма” на „Н. системи” Е., чийто едноличен собственик на капитала е държавата.
Съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основанията, на които се позовава касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Изложението в голямата си част съдържа виждането на касатора как трябвада бъде разрешен спора. Въпросите по чл. 280, ал. 1 ГПК, които могат да се определят са дали собственикът на вещта се освобождава от отговорност за причинени вреди, когато се установи, че са от непреодолима сила или по изключителна вина на пострадалия или по изключителна вина на трето лице.
В случая въззивният съд не е дал разрешение противно на цитираните съдебни актове – ПП-7-1959-ВС, Р-799-1960-ІV ГО ВС, Р-316-1970-І ГО ВС, Р-161-2009-Великотърновски АС, Р-289-2008-Великотърновски апелативен съд, Р-467-2009-ІІІ ГО ВКС. Преди всичко, в обжалвания съдебен акт не е изключена отговорността на ответника, а приета за неустановена причинната връзка между пропадането на основите на сградата на ищците /касатори/ и пропукването на стените и отток на водите от напоителния канал поради неправилното му използване. Съдът е посочил, че има само хипотетична вероятност показването на нивото на подпочвените води в имота на ищците да е в следствие филтрация на води от канала, което не е достатъчно за целите на доказването. В същото време е отчетено, че съществуват множество други фактори, които също биха имали отношение към увреждането на сградата – строителството й е незаконно и несъобразено с хидрогеоложките особености на терена, поради което тя е и в регистъра на потенциално опасните сгради на територията на общината; жителите на селото незаконно отклоняват вода от канала, с което предизвикват овлажняване на земите в територията му; наводнения в селото през 2005 и 2006 г. в резултат на природни бедствия.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответникът „Н. системи” Е. не е представил доказателства за сторени в настоящото производство разноски, така че такива не се присъждат
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 290/08.02.2010 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 1186/2009 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: