Р Е Ш Е Н И Е
№787
гр.София18.11.2010г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: А. БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря С. Т., като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1539/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба, подадена от Р. Й. И. срещу въззивно решение № 486/25.05.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 569/2009 г..
П. партия ”С. на демократичните сили” е предявила иск против Р. Й. И. за сумата от 10 299 лв., получени от нея в заем по договор от 10.06.2003 г., както и за мораторна лихва, натрупана от датата на падежа – 30.06.2004 г. до предявяване на исковата молба, както и след това до окончателното погасяване на главницата.
Първостепенният СГС е уважил частично иска, като е приел, че И. не е погасила само 2045 лв. от задължението и я осъдил да го плати, както и лихва за забава.
В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд е изменил първостепенния съдебен акт, като е осъдил И. да заплати и разликата до пълния размер на предявените искове по чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е съобразил и размера на дължимите съдебно-деловодни разноски.
За да постанови този резултат, съдът е установил, че Р. И., като член на С. е поискала от О. „М.” – местна структура на партията да й отпусне заем. Съгласие е дадено с решение от 10.06.2003 г., взето от ръководството на общинския съвет на партията, между които и С. В., която е била и протоколчик на събранието. Заетата сума от 10 229 лв. е получена с разходен касов ордер на същата дата, като Р. И. подписала и декларация за получаване на сумата и това, че ще я върне до 30.06.2004 г.
С разписка от 01.02.2004 г. С. В. е удостоверила получаване от Р. И. на сума от 8 184 лв.
Съдът е приел, че този документ не удостоверява покриване на час от заемното задължение – С. В. е трето по сделката лице, в документа не е отразено основанието, поради което е получила горната сума, а и няма доказателства тя да е преведена по сметка на С..
Касационното обжалване е допуснато с определение № 97/25.01.2010 г. относно погасителния ефект на плащането, извършено на трето лице, когато ОТ О.тоятелства, при които е извършено, може да се приеме, че то е овластено от кредитора да получи изпълнението.
Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД точно изпълнение има не само, когато е извършено спрямо кредитора, но още и на овластено лице /от кредитора, от съда или от закона/, на всяко трето лице, когато кредиторът го потвърди или се е възползвал от него. Точно е изпълнението още и към привиден кредитор /чл. 75, ал. 2 ЗЗД/ – при наличие на такива обективни условия, които подвеждат длъжника. Те трябва да са недвусмислени и при нормално проявена грижа от длъжника, той да има основание да приеме, че престира на надлежния кредитор или негов представител. Кои са тези О.тоятелства е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото.
Разрешението, дадено от апелативния съд не е съобразено с дадения по-горе отговор и противоречи на чл. 75, ал. 2 ЗЗД.
В атакуваното решение е преценявано изпълнението на Р. И. чрез частично плащане на С. В. само с оглед предпоставките по чл. 75, ал. 1 ЗЗД – дали получателят на сумата от 8 184 лв. е действал като представител на заемодател, съответно дали му се е отчел.
Съдът не е приложил точно чл. 75, ал. 2 ЗЗД при установените по делото О.тоятелства: В. е член на ръководството на местната структура на С. – заемодател, участвала е във взимането на решение за отпускане на заема, от който се е възползвала Р. И. и дори е водила протокола от заседанието, на което е гласувано това в качеството си на организационен секретар. Заемополучателят И. е платила сумата от 8 184 лв. в срока по заемния договор и по време, когато получателят В. продължава да е част от ръководството на местната партийна структура – заемодател.
При тези О.тоятелства и след като страните не са уговорили погасяване на дълга по банков път, нито са определили лицето, на което заемополучателят да плати дълга по заема, следва да се приеме, че при плащането за Р. И. са били налице недвусмислени О.тоятелства, че С. В. е овластена да получи изпълнението по заема.
Следователно, задължението по заемното правоотношение е частично погасено, поради което искът по чл. 240 ЗЗД е основателен само за разликата между получената в заем сума 10229 лв. и върната сума от 8 184 лв.
В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд, като се отхвърли иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за разликата над 2045 лв. до 10229 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – натрупана лихва в периода 30.06.2004 г. – 28.11.2006 г. за разликата над 618,26 до 3092, 45 лв.
Ответникът по касационната жалба следва да заплати на Р. И. сторените в производството съдебноделоводни разноски 242,44 лв. – платени държавни такси.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 486/25.05.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 569/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П. партия ”С. на демократичните сили” против Р. Й. И. за заплащане на разликата над 2045 лв. до 10229 лв., дължима по договор за заем от 10.06.2003 г., на осн. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както и за заплащане на разликата над 618,26 до 3092, 45 лв. – натрупана лихва върху главницата за периода 30.06.2004 г. – 28.11.2006 г., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П. партия ”С. на демократичните сили” да заплати на Р. Й. И. сумата в размер на 242,44 лв., сторени съдебноделоводни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: