Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
881_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1204
София, 18.11. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА Б.
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 881 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община К. срещу въззивно решение от 23.03.2010 г. по въззивно гр.д. № 26 /2010 г. на К. окръжен съд, г. к., с което е потвърдено решение от 25.11.2009 г. по гр.д. № 1475 /2008 г. на К. районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Р. И. И. – Г. сумата 2,000 (две хиляди) лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва от датата на увреждането и ведно с разноски по делото.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и излага основания за това (най общо, че въззивният съд е нарушил принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД). След указания от съда излага и основания за допускане на касационно обжалване – че съдът не е изяснил дали пострадалата с поведението си не е допринесла за ухапването, като твърди, че с това решението е постановено в противоречие с решение № 3204 /23.12.1974 г. по гр.д. № 2222 /1974 г. на ВКС, І г.о. и решение № 1954 / от 11.12. 1962 г. по гр.д. № 1444 /1962 г. на ВКС, ІV г.о..
Р. И. И. – Г. оспорва наличието на основание за допускане до касационно обжалване.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Въззивният съд е изложил мотиви за основателността на иска и за дължимия размер на обезщетението, като не е установил съпричиняване, за което не е наведен довод, нито са сочени и събирани доказателства.
Поради което посоченият въпрос не е обуславящ за изхода от спора, нито решението е основано на него, а от това следва, че липсва общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, предвидено в чл.-280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът не е поискала присъждането на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 23.03.2010 г. по въззивно гр.д. № 26 /2010 г. на К. окръжен съд, г. к..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.