О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 519
С., 20.09.2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 446 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на Б. С. Т. чрез адв. Р. В. Б. от АК – М. срещу разпореждане от 26.04.2011 г., с което администриращият Монтански окръжен съд е върнал касационната й жалба против въззивно решение, постановено по гр.д. № 17/2011 г.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна:
Оплакването за нищожност на съдебния акт е неоснователно – твърдението, че е постановено от лица, които нямат качеството съдия в съответния съд, не е подкрепено с каквито и да са доказателства.
Оплакването, че съдебният акт е без мотиви и му липсват други законово изискуеми атрибути според жалбоподателя, е оплакване за неправилност, но не и за недопустимост, на каквато се позовава жалбоподателят. Твърдението, освен това е и неоснователно. В разпореждането на Монтанския окръжен съд ясно е посочено основанието, поради което касационната жалба се връща – въззивното решение е окончателно. Диспозитивът е ясен, актът има дата и е подписан от съдебен състав.
Атакуваният съдебен акт на Монтанския окръжен съд е валиден допустим, а също така и правилен.
Администриращият съд е издирил и приложил точно правната норма – чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й ДВ бр. 100 от 2010 г.
В случая решението на въззивния съд е постановено на 28.02.2011 г., след влизане в сила на ЗИД ГПК ДВ бр. 100 2010 г. и е по искове с цена под 5000 лв., поради което е окончателно.
Въззивният съд точно е изтълкувал и § 25 ПЗР ЗИДГПК ДВ бр. 100/2010 г. Висящо производство пред Върховен касационен съд по смисъла на цитираната разпоредба е налице при подадена касационна жалба. Следователно, чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията, действала до 21.12.2010 г. се прилага само за касационни частни жалби, подадени до 20.12.2010 г. включително, които се явяват висящи по отношение на ЗИД ГПК публ. ДВ бр. 100/2010 г. В случая и въззивното решение и касационната жалба са при новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Освен това, въззивното решение не подлежи на обжалване и съгласно старата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, която има за критерий обжалваемият интерес, който в случая е и под 1000 лв. – въззивното решение е постановено по иск за обезщетение по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ от 442,20 лв. и лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 68,53 лв.
В заключение, частната жалба е неоснователна. Разпореждането следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 26.04.2011 г., с което Монтанският окръжен съд е върнал касационната жалба на Б. С. Т. против въззивно решение, постановено по гр.д. № 17/2011 г. по описа на Монтанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: