ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1130
София, 01.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 422 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. В. В. от гр.Габрово, приподписана от адвокат Х., срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд от 16.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 64/2009г.
Ответниците по касационната жалба И. В. Х. и П. В. В., и двамата от гр.Габрово, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение Габровският ОС е оставил в сила решението на ГРС от 04.ХІІ.2008г. по гр.д. № 2201/2008г., допълнено с решение от 03.VІІІ.2009г., с които е отхвърлен предявеният от И. В. срещу И. Х. и П. В. иск за установяване, че придобитите по време на брака на ищцата с В. П. В. недвижими имоти – дюкян от 90 кв.м от жилищна сграда, построена в дв.пл. № 3268 кв.123 по плана на гр.Габрово, и УПИ ХІV-165 кв.241 по плана на с.гр. с площ 191 кв.м, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сгрлада с площ 169 кв.м, са придобити с извън семейни средства и са изцяло собственост на ищцата.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата не е оборила установената в чл.19 ал.3 от СК /отм./ презумпция, че придобитите от нея по време на брака й с В.В. имоти са съпружеска имуществена общност. Имотът по нот.акт № 73/1991г. /дюкянът/ е закупен от починалия В. за 3800лв. Ищцата е разполагала към момента на закупуването с лични средства на влог, с които да заплати стойността на имота, но липсват данни от сметките й да са теглени такИ. средства, а и доказателства, установяващи, че на В.В. са заплатени сумите, посочени в нотариалния акт. Освен това впоследствие В.В. е считал себе си за съсобственик на имота, отдавайки го под наем заедно с ищцата. Другият имот, предмет на нот.акт № 36/2007г., е закупен за 10573лв. Към момента на закупуването му ищцата не е разполагала с влог на такава стойност, семейството на ищцата е получавало сравнително ниски пенсии, получената през периода 12.ІV.2000г. – 11.ІV.2008г. наемна цена за магазина в размер на 11016лв. не е била на влог, липсват доказателства за други доходи, освен наема и пенсиите. Не са кредитирани показанията на св.Иванова, сестра на ищцата, че последната закупила имота със средства по наследство от родителите си и от продажба на наследствено имущество. Кредитирани са само показанията на тази сведетелка в частта за получена от ищцата 2500лв. по договор за продажба на овощна градина. Тази сума, обаче, е незначителна с оглед стойността на закупения имот, а и липсват данни цялата да е вложена за закупуването му. Относно показанията на св.Х. е прието, че не съдържат конкретни данни за заплатени от ищцата суми на съпруга си при покупката на двата имота.
В изложението на И. В. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че в съобразителната част на решението се признава, че има наличие на извънсемейни средства, а в диспозитИ. искът е отхвърлен изцяло, без съдът да се произнесе по наличие на частична трансформация, което е в противоречие с установената съдебна практика. Съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства, а събраните е ценил непълно и едностранчиво. С решението са разрешени неправилно съществени материалноправни /чл.19 ал.3 от СК /отм./ и процесуалноправни въпроси /чл.188 от ГПК /отм./, които са в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочат се и се представят четири решения на състави на ВС и ВКС. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай единственият поставен по посочения начин въпрос е за непроизнасянето от съда за наличие на частична трансформация. Действително по такъв въпрос липсва произнасяне в атакуваното решение, но това е така, тъй като съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за закупуването на имотите ищцата да е вложила лични средства, с изключение на 2500лв. /за покупко-продажбата от 2007г./, която сума, обаче, е определена като незначителна с оглед стойността на придобития имот. Следователно по релевирания от касаторката въпрос не е налице основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, а по решаващите изводи на въззивния съд не са заявени основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите обективирани в изложението съображения за необсъждане или едностранчиво обсъждане на представените доказателства /без дори те да са посочени конкретно с оглед възможността за преценка дали те са от значение за изхода на делото/ и за неправилно приложение на чл.19 ал.3 от СК /отм./ представляват основания за касационно обжалване, а те подлежат на касационен контрол едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд № 202 от 16.ХІ.2009г. по гр.д. № 64/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: