ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 625
София, 02.11. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.С. ч.гр.д. № 562 по описа за 2010г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 3318/13.ІХ.2010г. на адвокат Д. като процесуален представител на [фирма] клон Р. срещу въззивното определение на Т. окръжен съд /Т./ от 18.VІІІ.2010г. по ч.гр.д. № 269/2010г.
Ответникът по частната жалба Д. Н. П. Н. от[населено място] е заел становище за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение Т. е оставил без уважение частната жалба на [фирма] клон Р. срещу разпореждането от 25.VІ.2010г. на Т. по гр.д. № 8/2010г., с което е върната частната въззивна жалба на дружеството срещу разпореждане № 2079/07.VІ.2010г. за връщане на насрещната въззивна жалба като просрочена. Въззивният съд е приел, че разпореждането е било връчено на процесуалния представител на дружеството адвокат Д. на 09.VІ.2010г., а частната жалба срещу него е подадена чрез пощата на 18.VІ.2010г. /при изтичащ преклузивен срок на 16.VІ.2010г./, видно от пощенското клеймо върху плика, с който тя е постъпила в Т.. От представената пред Т. копие от пощенска разписка № 455/16.VІ.2010г. 17.18 часа се установява, че адв.Д. е подала пратка до ТРКС. В разписката, обаче, не е посочено, че тя съдържа частна жалба против разпореждането от 07.VІ.2010г., поради което тя не може да удостоверява подаването на процесната частна жалба.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд не е взел предвид всички събрани по делото доказателства в цялост и следователно решението е немотивирано и не се подкрепя от доказателствата по делото, което го прави неправилно съобразно разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3. Несъобразявайки подадената пред него въззивна жалба, съдът се е произнесъл по съществен процесуяалноправен въпрос от значение за точното прилажгане на закона. Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допустимост на касационната жалба.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал по посочения начин същественият процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд. Релевираните в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се подлагат на проверка едва в същинското касационно производство, акот такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Следователно не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване, което прави невъзможна преценката за наличието и на твърдяния допълнителен критерий за това – правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Т. окръжен съд, ГО, № 325 от 18.VІІІ.2010г. по ч.гр.д. № 269/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: