4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 714
гр. София, 21.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1298 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на Иван И. Б. от[населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 1449 от 14 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 4699 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 290 по в.гр.д. № 218 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2007 г.
В молбата се сочи, че първоинстанционният съд допуснал нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването на молителя, което го е лишило от възможността да участва в делото пред тази инстанция с произтичащите от това последици, тъй като съдът не е призовал молителя за две съдебни заседания, а е приел, че страните са редовно уведомени.
Ответникът Т. Г. П.[населено място], чрез процесуалния си представител адв. Й. А., в отговор по смисъла на чл. 306, ал. 2 ГПК изтъква доводи за неоснователността на молбата за отмяна.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна.
Макар молителят да сочи, че иска отмяна на решението на ВКС, твърдението за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила касае първоинстанционното производство, поради което следва да се приеме, че се търси отмяна на влязлото в сила решение на въззивния окръжен съд в[населено място], което е оставено в сила със соченото решение на ВКС. С въззивното си решение съдът приел, че не може да събира гласни доказателства поради забраната по чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.) относно действителната воля на страните по предварителния договор; представеният запис на заповед, макар да е за същата сума, предхожда с два месеца сключването на процесния договор, поради което е възможно с него да е сторено преуреждане на взаимоотношенията; записът на заповед не е и начало на писмено доказателство, поради което твърдението за нищожност на сделката поради привидност, е недоказано; ответникът по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не може да се брани по пътя на възражението, че сделката е унищожаема, поради правната природа на иска за унищожаване на договор и поради невъзможността такова отбранително средство да се използва за първи път пред въззивния съд, а освен това твърдението за измама е недоказано; грешка в мотивите не обуславя унищожаемост на сделката.
Относимите обстоятелства са следните:
За съдебното заседание от 7 ноември 2006 г. по гр.д. № 357 по описа на районния съд в[населено място] за 2006 г. молителят като ответник по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД бил редовно и своевременно призован съобразно правилата на чл. 41 ГПК (отм.). По молба на процесуалния представител на ответника за отлагане на делото поради ангажираността му по друго дело пред друг съд, първостепенният съд не дал ход на делото, а го отложил и насрочил за 22 ноември 2006 г. За тази дата съдът приел, че страните са редовно уведомени и дал ход на делото. За последното съдебно заседание от 7 декември 2006 г. страните отново били счетени за редовно уведомени. Молителят атакувал решението на първоинстанционния съд с въззивна жалба. Във въззивното производство молителят представил доказателства.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Твърди се наличието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение – заинтересованата страна по този ред може да поиска отмяна, когато тя, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В разглеждания случай молителят поддържа първата посочена хипотеза – в нарушение на съдопроизводствените правила молителят не е бил призован, което го е лишило от възможността да участва в делото пред тази инстанция с всички произтичащи от това последици.
Оплакването е неоснователно. Съобразно правилото на чл. 41, ал. 6 на отменения ГПК, но приложим към процесния случай, първоинстанционният, както и въззивният съд, призовават страните само за първото заседание по делото, както и за всяко следващо заседание, когато някоя от страните не е била редовно призована, или пък разглеждането на делото е отсрочено в закрито заседание. Законодателят е възложил на страните сами да следят за развитието на производството в случай, че вече веднъж са били редовно призовани, освен ако по някаква причина се прегради по-нататъшния ход на делото – само тогава съдът, след отстраняване на пречките за развитието на делото, е задължен отново да призове страните. В настоящия случай молителят е бил редовно призован за съдебното заседание на 7 ноември 2006 г. – призовката е получена лично от него на 18 октомври 2006 г. Молбата на неговия процесуален представител – адв. В., за отлагане на заседанието по делото за друга дата, дори и при уважаването й от съда, както е станало, не прави призоваването на молителя нередовно, за да се счете, че е било необходимо ново призоваване за следващо съдебно заседание, нито пък ходът на делото е преграден. Отлагането на делото по посочената молба е станало в открито съдебно заседание на 7 ноември 2006 г. и в тежест на страната е било да следи за коя дата е отложено делото, за да осъществи ефективно правото си на участие и защита в спора. При тези обстоятелства следва да се заключи, че молителят не е бил лишен от възможност да участва в делото поради нарушаване на процесуалните правила (още повече, че активно е участвал при дадената му за това възможност със средствата на отменения ГПК във въззивното производство да представя доказателства), поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение, е неоснователно.
Ответникът не претендира присъждане на разноски за производството по отмяна по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Иван И. Б. от[населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 290 по в.гр.д. № 218 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2007 г., оставено в сила с решение № 1449 от 14 януари 2009 г., постановено по гр.д. № 4699 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: