ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 582
София, 13.10. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Бойка Стоилова
Мими Фурнаджиева
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 422 по описа за 2010г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 21119/09.VІ.2010г. на юрисконсулт Б. като процесуален представител на “З. фонд ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И З.” Е. С. срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд /ВОС/ от 05.V.2010г. по ч.гр.д. № 821/2010г.
Ответницата по частната жалба Д. С. Т. от гр.Варна не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение ВОС е потвърдил определението на В. от 11.ІІІ.2010г. по гр.д. № 13617/2009г. в частта, с която е оставено без уважение възражението на частния жалбоподател за местна подсъдност. Въззивният съд е взел предвид, че предмет на делото са предявените срещу дружеството искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 и чл.357 във вр. с чл.221 ал.2 от КТ и че уговореното място на работа по прекратения трудов договор между страните е гр.Варна, като е приел при тези обстоятелтва, че въпреки липсата на конкретни мотиви на първоинстанционния съд, правилен е изводът му за неоснователност на възражението за местна подсъдност при тези обстоятелства. В чл.114 от ГПК е предвидена възможност за ищеца по трудови дела да предяви иска си срещу работодателя по мястото, където обичайно полага труда си, правото на избор е предоставено единствено на него като израз на специалната закрила по отношение на работниците, като процесуалното им представителство не е предпоставка за ограничаване действието на чл.114 от ГПК. Без правна опора е позоваването на дружеството, че разглеждането на делото по общата местна подсъдност ще улесни евентуални негови свидетели, както и че компютърната, телефонната и навигационната му системи се намират в С..
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл с атакувания акт по процесуалноправния въпрос за задължението за мотивиране на съдебния акт в противоречие с ТР № 1/2000г. на ОСГК, според което “Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна”, каквото схващане е застъпено и в решение на състав на ВКС по н.д. № 674/2005г. /което не е представено и не следва да се взема предвид/. Сочи се и че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт. Произнасянето от въззивния съд по релевирания процесуалноправен въпрос не е в противоречие, а в съответствие с посоченото от касатора разрешение, дадено в т.18 от ТР № 1/2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК. Действително по силата на чл.254 ал.1 от ГПК определението, с което съдът се произнася по възражението за местна подсъдност, следва да се мотивира. Неизлагането в него на мотиви, обаче, представлява процесуално нарушение, което не го определя нито като недопустимо, нито като нищожно, в какъвто смисъл е даденото в тълкувателното решение разрешение. И в такъв случай по силата на чл.278 ал.2 от ГПК въззивният съд дължи разрешаване на въпроса по жалбата, като следва да отмени първоинстанционният акт само в случай, че крайния резултат по него е неправилен, какъвто не е разглеждания.
Не са налице и предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1/19.ІІ.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос, разрешен от въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай не е налице и не се обосновава от касатора нито една от посочените хипотези.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд, ГО, № 1498 от 05.V.2010г. по ч.гр.д. № 821/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: