3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1094
С., 21.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 540 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Ц., против въззивното решение № 1748 от 29 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2433 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 2895 от 5 октомври 2009 г. по гр.д. № 6809 по описа на районния съд в[населено място] за 2009 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото съдът изградил изводите си на представените от страните писмени доказателства и отказал да назначи допълнителна медицинска експертиза; с възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност са налице предпоставки за осъществяване на престъпление от общ характер по смисъла на НК от страна на касатора; голямата степен инвалидност на ищцата пречи да се осъществи нов избор по чл. 314 КТ, а възможността по чл. 316 КТ не е ангажимент на работодателя. В изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът не се е произнесъл по наведения довод за съществуващата заплаха работодателят, ако прояви търпимост към инвалидността на ищцата и тя бъде възстановена на работа, той да осъществи състав на престъпление. Искането се обосновава с липсата на съдебна практика по материята, регламентирана в Закона за здравословни и безопасни условия за труд.
Ответницата Р. Николова К. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г. Т., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационния контрол, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че предвид срочния характер на инвалидизацията, макар ищцата да е с висока степен на неработоспособност, не е налице хипотезата на трайна нетрудоспособност, а не е установено наличие на здравни противопоказания, поради което работникът не може да изпълнява трудовите си задължения – в трудовата характеристика липсва трудова функция, изискваща упражняването на тежък физически труд, а експертизата сочи, че длъжността “управител склад” отговаря на изискванията на Т.; при работодателя са били извършени организационни промени без надлежно изменение на щатното разписание, като два склада са били обединени в един, функциите на управител на склада са възложени на управителя на другия склад, а на ищцата било предложено да заеме длъжността “чистач на производствени помещения”.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглежданата касационна жалба касаторът не е поставил правен въпрос, който да отговаря на посочените критерии. Поставеният от касатора въпрос по-скоро касае последици, които той преценява, че ще възникнат вследствие на конкретното съдебно решение, но липсва обусловеност между поставения проблем и правните изводи на съда по включените в предмета на спора за законността на прекратяването на трудовото правоотношение факти и обстоятелства, нито пък подобен проблем ги е предпоставил. Съображенията на касатора по повод липсата на съдебна практика по материята, регламентирана в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, са относими към изключително важна правна сфера, но подобни съображения по никакъв начин не са обусловили решението на въззивния съд.
Ответницата претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, но не е представено доказателство за сторени такива, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване решение № 1748 от 29 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2433 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: